Моята библиотека
ТЪРСЕНЕ
Change Language
Выбрать язык / Choose language:
Ukranian
English
French
German
Japanese
Italian
Portuguese
Spanish
Danish
Chinese
Israel
Arabic
Czech
Estonian
Belarusian
Latvian
Greek
Finnish
Serbian
Bulgarian
Turkish
Меню
СПОДЕЛИ
Меню
Моите гости..

Кой какво чете
Статистика

Online 1
Guests 1
ПРИЯТЕЛИ 0
Трафик
Сайтът е регистриран
Яндекс.Метрика
Свързани сайтове
Посетители
Free counters!
Рекламный трафик
Главна страница » 2011 » Май » 18 » ПРИЯТЕЛСТВОТО
21:38
ПРИЯТЕЛСТВОТО
=======================================================================

Нямам нужда от много приятели -
стигат ми двама-трима,
ала само такива, които в сърцата си
рани от моите болки да имат.

Ала само такива, които
с радост те срещат, с радост изпращат,
в своите редки и трудни празници
моите песни те да запеят.

Ала само такива, които,
гръм ли удари, свят ли помръкне,
даже и в гроба да знаеш, че някой
рови земята да те измъкне.

Не, нямам нужда от много приятели -
стигат ми двама-трима,
ала само такива, които в сърцата си
рани от моите болки да имат.

Не, нямам нужда от много приятели.

=====================================================================

ПРИЯТЕЛИТЕ

Приятелите се броят на пръсти.
Броиш до пет и казваш си:"Дотук!"
Но всеки пръст си има своя същност.
И всеки пръст е брънка от юмрук.

Останаха най-верните приятели,
повярвали във мене фанатично.
И тях не ги уплаши клеветата,
защото вярват в мен и ме обичат..

И Те ме спряха на ръба на бездната.
Със тях спокойно ще вървя напред.
А другите,по-многото, изчезнаха...
Не са ми нужни!...Щом броя до пет.

=====================================================================

В една прекрасна утрин
си преброих приятелите -
точно така,
както човек проверява пулса си,
сам стиснал китката на своята ръка.
Един, двама, трима...
Да кажем - четирима...
А може би - петима...
От твърдите ми думи
някой се подразни.
Друг не понесе
характера ми мек.
Онзи пък внезапно
ме намрази,
защото обичам и друг човек.
След толкова
общи болки и весели наздравици,
след толкова завои
на житейската река
нерешително изправям пръстите
на едната си ръка...
Все пак някакъв отговор се получи,
си казвам усмихнат и блед...
Цял живот човек се учи
да брои до пет.

Георги Константинов

Категория: МОИ РАССКАЗЫ | Прочетено: 579 | Добавил: | Рейтинг: 0.0/0
Всичко коментари: 0
Материали могат да се добавят само след регистриранция
[ Регистрация | Вход ]