Моята библиотека
ТЪРСЕНЕ
Change Language
Выбрать язык / Choose language:
Ukranian
English
French
German
Japanese
Italian
Portuguese
Spanish
Danish
Chinese
Israel
Arabic
Czech
Estonian
Belarusian
Latvian
Greek
Finnish
Serbian
Bulgarian
Turkish
СПОДЕЛИ
Меню
    Моите гости..

    Кой какво чете
    Статистика

    Online 1
    Guests 1
    ПРИЯТЕЛИ 0
    Трафик
    Сайтът е регистриран
    Яндекс.Метрика
    Свързани сайтове
    Посетители
    Free counters!
    Рекламный трафик
    Главна страница » 2011 » Май » 18 » ПРИЯТЕЛСТВОТО
    21:38
    ПРИЯТЕЛСТВОТО
    =======================================================================

    Нямам нужда от много приятели -
    стигат ми двама-трима,
    ала само такива, които в сърцата си
    рани от моите болки да имат.

    Ала само такива, които
    с радост те срещат, с радост изпращат,
    в своите редки и трудни празници
    моите песни те да запеят.

    Ала само такива, които,
    гръм ли удари, свят ли помръкне,
    даже и в гроба да знаеш, че някой
    рови земята да те измъкне.

    Не, нямам нужда от много приятели -
    стигат ми двама-трима,
    ала само такива, които в сърцата си
    рани от моите болки да имат.

    Не, нямам нужда от много приятели.

    =====================================================================

    ПРИЯТЕЛИТЕ

    Приятелите се броят на пръсти.
    Броиш до пет и казваш си:"Дотук!"
    Но всеки пръст си има своя същност.
    И всеки пръст е брънка от юмрук.

    Останаха най-верните приятели,
    повярвали във мене фанатично.
    И тях не ги уплаши клеветата,
    защото вярват в мен и ме обичат..

    И Те ме спряха на ръба на бездната.
    Със тях спокойно ще вървя напред.
    А другите,по-многото, изчезнаха...
    Не са ми нужни!...Щом броя до пет.

    =====================================================================

    В една прекрасна утрин
    си преброих приятелите -
    точно така,
    както човек проверява пулса си,
    сам стиснал китката на своята ръка.
    Един, двама, трима...
    Да кажем - четирима...
    А може би - петима...
    От твърдите ми думи
    някой се подразни.
    Друг не понесе
    характера ми мек.
    Онзи пък внезапно
    ме намрази,
    защото обичам и друг човек.
    След толкова
    общи болки и весели наздравици,
    след толкова завои
    на житейската река
    нерешително изправям пръстите
    на едната си ръка...
    Все пак някакъв отговор се получи,
    си казвам усмихнат и блед...
    Цял живот човек се учи
    да брои до пет.

    Георги Константинов

    Категория: МОИ РАССКАЗЫ | Прочетено: 571 | Добавил: | Рейтинг: 0.0/0
    Всичко коментари: 0
    Материали могат да се добавят само след регистриранция
    [ Регистрация | Вход ]