Моята библиотека
ТЪРСЕНЕ
Change Language
Выбрать язык / Choose language:
Ukranian
English
French
German
Japanese
Italian
Portuguese
Spanish
Danish
Chinese
Israel
Arabic
Czech
Estonian
Belarusian
Latvian
Greek
Finnish
Serbian
Bulgarian
Turkish
Меню
    СПОДЕЛИ
    Меню
    Моите гости..

    Кой какво чете
    Статистика

    Online 1
    Guests 1
    ПРИЯТЕЛИ 0
    Трафик
    Сайтът е регистриран
    Яндекс.Метрика
    Свързани сайтове
    Посетители
    Free counters!
    Рекламный трафик
    Главна страница » 2016 » Април » 25 » СТРАСТНА СЕДМИЦА
    17:11
    СТРАСТНА СЕДМИЦА

    Страстна седмица

       Великден (Възкресение Христово)  е денят, в който християните празнуват възкресението на сина Божи Иисус Христос. Подготовката за честването му започва в седмицата преди Великден, наричана Страстна седмица. Празнува се три дни. Вечерта преди полунощ в събота се отслужва тържествено богослужение, като точно  в полунощ свещеникът обявява Възкресението с думите „Христос Воскресе". При обявяването на Възкресението, свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, които носят по домовете си. Запалването на свещите е заимствано от подобно, което се извършва в Йерусалим, в храма „Св. Възкресение".  

        В християнската религия на Възкресение Христово (Великден) се чества възкръсването на Иисус Христос на третия ден, след като е разпънат на кръст и погребан. Празната гробница е видяна от жените мироносици, посетили гроба. Иисус Христос се явява на Мария Магдаленаи на апостолите.

    Изчисляване на датата на Великден

      Формулата за определяне на Великден в западната и източната църква е еднаква: Неделята след първото пролетно пълнолуние. Т.е. това е първата неделя след 21 март – църковното пролетно равноденствие. Това ограничение е въведено, за да няма два Великдена в период от една година, което е възможно при Пасхата. Така Великден е някоя от неделите между 22 март и 25 април вкл., като има 19 варианта през различните години.

       Разликата е, че по отношение на Великден православните спазват идеализирания Юлиански календар, който междувременно е изостанал с 13 дни от коригираната му версия –Григорианския. Когато по старостилния календар стане 21 март, по светския вече е 3 април.

       На двете дати луната има различно положение. (13) дена представляват приблизително половин месец и шансът да има пълнолуние в този период е около 50 %. Затова все пак в половината от случаите западният и източноправославният Великден съвпадат, а в останалите източноправославният е по-късно, обикновено повече от месец.

       Същевременно времето между новолуние и пълнолуние също е половин месец. Така ортодоксалният Великден се отклонява от западния в същия ритъм като еврейската Пасха.

       Една от причините „двустилните" църкви (като българската) да не използват изцяло светския календар, е разбирането, че забраната християните да честват Великден заедно с евреите, се отнася и във времеви аспект, докато по грегорианския календар Великден според тях може да съвпадне с Пасха. С източния Великден това не може да се случи, тъй като той по-точно следва Пасха. Освен това в съответствие с историческия ход на събитията би трябвало Великден да е след Пасха. От друга страна, тъй като юлианското пролетно равноденствие изостава от реалното, понякога източният Великден се пада на второто пълнолуние след реалното настъпване на пролетта.

       Спрямо Великден се определят иподвижните празници, докато при постоянните празници няма разминаване, тъй като за тях повечето православни църкви ползват подобен на григорианския календар

    Страстна седмица

    Така се наричат дните на Христовите страдания (използва се старобългарската дума страсти) от влизането на Исус Христос в Йерусалим  до смъртта му. Ето защо, всеки от дните от понеделник до събота е наречен Велик.

    • Велики понеделник — Иисус Христос влязъл в Йерусалимския храм и го намира пълен с търговци. Божият Син изгонил търговците, защото храмът е дом за молитва, а не тържище. В Евангелието се говори за проповедта на Иисус в храма и изреченото от него проклятие над безплодната смокиня - символ на човешката душа, която не познава молитвата, покаянието и не носи духовни плодове.
    • Велики вторник — Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления; разказва притчата за десетте мъдри девици, очакващи идването на Господа и притчата за талантите; Христос прави пророчества за съдбата на град Йерусалим.
    • Велика сряда — Христос е посетен от покаяла се грешница, която в притеснението си счупва съда с драгоценното миро; провежда се Тайната вечеря на Божия син сАпостолите, по време на която Той им казва, че един от тях ще Го предаде; Юда излиза и Го предава, а през нощта срещу четвъртък. Христос се моли в Гетсиманската градина до идването на предателя и залавянето Му.
    • Велики четвъртък — Произнасена е смъртната присъда над Иисус Христос и е потвърдена от Пилат Понтийски.
    • Велики (Разпети) петък — ден на великите страдания на Иисус; Христос приел смирено съдбата си да бъде унижаван, обруган, бичуван, бит с плесници, накичен с венец от тръни на главата, нарамен и принуден да носи при изкачването към лобното си място тежкия кръст, на който ще бъде разпънат; разпънат е на Голгота между двама разбойници и издъхва в мъки. Станало слънчево затъмнение иземетресение.
    • Велика събота — ден на оплакването и погребението на Иисус Христос от майка му Света Богородица и жени, носещи миро; гробът му е запечатан и пред него е поставена стража.

    В българската православна традиция всеки от дните на Страстната седмица се отбелязва по особен начин:

    • Първите три (Велики понеделник, Велики вторник и Велика сряда) са отредени за разтребване вкъщи, като на рутинната дейност се придава и символично пречистващ характер — прави се за здраве.
    • На Велики четвъртък се спазва строга забрана за работа, боядисват се великденските яйца.
    • На Велики петък (наричан още Разпети петък) . Ходи се на църква и се минава под масата три пъти за здраве.
    • На Велика събота" Обикновено се месят и пекат обредните великденски хлябове.

    От Лазаровден до Томина Неделя ( Неделя след Великден) не се ходи на гробища и не се прави помен за починалите.

    Великденски символи

    Великденските символи са:

    • боядисването на яйца
    • месенето на козунак

    Великденски яйца

    История

        Не е известно кога за пръв път са започнали да се боядисват яйца. Има исторически и археологически данни, че яйцата са се багрили и дарявали още в древен Египет. Ритуалите, свързани с тях, символизирали раждането на живота.

        Евреите са имали обичай, когато отиват на гости при някого, да даряват някакъв дар на домакина. Ако гостът е бил много беден, то той подарявал яйце. Според християнските предания, когато Мария Магдалена отишла в Рим да се срещне с римския император, следвайки този обичай, тя му подарила яйце, което било обагрено в червено, символ на кръвта на Христос. Оттогава навлязъл обичаят християните да си подаряват боядисани в червено яйца на Великден. Постепенно започнали да се използват и други цветове.

    Български обичаи

        В България традиция е яйцата да се боядисват на Велики четвъртък или Велика събота, като броят им зависи от членовете на семейството. Първото се оцветява винаги в червено от най-възрастната жена. Докато то е още топло и прясно боядисано, тя рисува кръстен знак на челата на децата, а после на всички останали от семейството. След този ритуал боядисването се поема от младите жени в къщата.

        До появата на изкуствени оцветители са се използвали отвари от билки, ядки и др. С отвара от риган се получавала червена багра, със смрадлика — оранжева, зелено — с коприва, жълто — с орехи и кори от ябълка или отвара от стар кромид лук.

    Винаги, когато са се боядисвали яйца, се приготвяла и отделна кошничка и за кумовете. Яйце се дарявало и на всеки гост, прекрачил прага. За допълнителна украса се ползвали отпечатъците на листенца от магданоз или фигурки, нарисувани с восък или с цветни моливи. Според поверието този, чието яйце остане здраво след чукането ще е най-здрав през годината.

    Обредни хлябове

        Обредните хлябове са неотменна част от традициите на Великден. Обикновено се правят в кръгла форма и се украсяват с плетеници, като в средата им се слага червено яйце. В България по традиция се замесват в четвъртъка преди Великден, в Гърция — в петък и др. Една от тези пити се прави сладка и това е великденският козунак. Разпети петък или още Велики петък е времето за душевно пречистване. В този ден не се работи.

    Категория: НОВИНИ ОТ БЪЛГАРИЯ | Прочетено: 949 | Добавил: администратор | Тагове: страстна седмица, обредни хлябове, обичаи, възкресение христово, великденски яйца, козунаци, великден | Рейтинг: 5.0/1
    Всичко коментари: 1
    1  
    Очень красивая и интересная статья! Мы с детства чтим эти традиции. Это объединяет наши народы!

    Материали могат да се добавят само след регистриранция
    [ Регистрация | Вход ]
    Библиотека "Пъстри халища"