Моята библиотека
ТЪРСЕНЕ
Change Language
Выбрать язык / Choose language:
Ukranian
English
French
German
Japanese
Italian
Portuguese
Spanish
Danish
Chinese
Israel
Arabic
Czech
Estonian
Belarusian
Latvian
Greek
Finnish
Serbian
Bulgarian
Turkish
Меню
СПОДЕЛИ
Меню
Моите гости..

Кой какво чете
Статистика

Online 1
Guests 1
ПРИЯТЕЛИ 0
Трафик
Сайтът е регистриран
Яндекс.Метрика
Свързани сайтове
Посетители
Free counters!
Рекламный трафик
Главна страница » Статии » ДРУГИ » ПЪСТРИ ХАЛИЩА

АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ – 1876г. - УРОК ПО ИСТОРИЯ НА БЪЛГАРИЯ

34.1. Хронология
34.2. Биографии
34.3. Документи
34.4. Въпроси и задачи
34.5. Тест за самопроверка

 

1. Гюргевските апостоли

Неуспехът на замисленото през лятото на 1875 г. "всенародно въстание” принуждава Христо Ботев да напусне БРК на 30 септември. На 1 октомври останалите членове на БРК свикват ново общо събрание. Под ръководството на Филип Тотю в румънската столица се събират представители на повечето емигрантски комитети, които обсъждат причините за провала и очертават основните посоки за своята бъдеща дейност. Участниците в събранието се обединяват около идеята, че въпреки допуснатите грешки политическата обстановка на Балканите продължава да бъде благоприятна за нови въоръжени акции срещу Високата порта. Филип Тотю и Стефан Стамболов дори са натоварени да издирят подходящи дейци, които да се заемат с военната подготовка на бъдещото въстание. След закриване на събранието обаче БРК окончателно се саморазпада. При така възникналата ситуация по-революционно настроените емигрантски дейци решават да не чакат повече и сформират в Гюргево нов комитет – Гюргевски революционен комитет (ГРК).
Заседанията на ГРК  започват около 11-12 ноември и продължават докъм 25 декември 1875 г. В комитета активно вземат участие около 15-17 души, все млади и решителни хора, повечето от които с богат революционен опит. Заседанията се ръководят от Стефан Стамболов, а негов секретар е Стоян Заимов. Сред останалите гюргевски апостоли се открояват Никола Обретенов, Панайот Волов, Иларион Драгостинов, Стоил войвода, Георги Обретенов. С помощта на местния деец Димитър Горов се наема самостоятелна къща, в която външни лица не се допускат, като кръгът на запознатите с работата на ГРК се ограничава до най-доверените съмишленици на делото.

 2. Планът на въстанието

В хода на дискусиите членовете на ГРК разработват конкретен план за бъдещото въстание, в който се отчитат всички допуснати през лятото на 1875 г. грешки. Територията на страната се разделя на окръзи, като за всеки окръг се определят апостоли. Ръководството на Първи Търновски революционен окръг се поверява на Стефан Стамболов, а негови помощници стават Христо Караминков и Георги Измирлиев. Във Втори Сливенски окръг главен апостол е Иларион Драгостинов с помощници Георги Обретенов и Стоил войвода. Трети Врачански окръг се ръководи от Стоян Заимов, Никола Обретенов и Никола Славков, а Четвърти Пловдивски – от Панайот Волов с помощници Георги Бенковски и по-късно привлечените Георги Икономов, Тодор Каблешков и Захари Стоянов. Съществуват сведения, че се предвижда обособяване и на Пети Софийски окръг.
Плановете на Гюргевските апостоли са за повсеместно въстание, което да обхване всички по-големи селища. Планира се въстанически отряди да поемат охраната на старопланинските проходи. Предвижда се разрушаването на жп линията Одрин – Белово и подпалването на Одрин, Пловдив, Пазарджик, София и на няколко мюсюлмански села. Целта на тези диверсионни акции е да се парализира дейността на местните турски власти и да се предизвика паника сред мюсюлманското население. За вдъхване кураж на българите пък се решава да се пусне слух, че Сърбия и Русия чакат само обявяването на въстанието, за да нападнат Турция. Същевременно на територията на страната се замисля изграждането и на 24 опорни точки, в които при необходимост да се укрият жените, децата и възрастното население. Предвижда се и обособяване на свободна територия, управлявана от временно правителство.
Специално внимание се отделя на съгласуваността между отделните окръзи, на революционната агитация, на действията на емиграцията в решителния час, на доброто въоръжаване на населението. Към всички българи на служба в руската и сръбската армия се отправят призиви да се включат в подготовката на въстанието. Изготвя се и текстът на въстаническата клетва. Гюргевските дейци не фиксират точна дата за вдигане на въстанието в България. По време на своите заседания те отчитат необходимостта от повече гъвкавост и предлагат няколко възможни дати (18 април, 1 или 11 май). В хода на подготовката всеки окръг следва да прецени степента на готовност и да определи кога населението може да се вдигне на въстание, като общата дата окончателно да се съгласува между апостолите на всички окръзи.
След 25 декември 1875 г. комитетът се саморазпуска, а определените апостоли започват да се прехвърлят в Българско.

 

3. Подготовката на въстанието

Още след пристигането си в Търновско апостолите на Първи окръг съсредоточават вниманието си към укрепване на местната комитетска мрежа. Ръководител е Стефан стамболов. Само за два-три месеца, благодарение на всеотдайната и енергична дейност на Бачо Киро, Цанко Дюстабанов, Петър Пармаков, Йонко Карагьозов, Христо Патрев, на територията на Търновски окръг се разгръща активна революционна пропаганда. Най-добре подготовката се осъществява в Габровско, Севлиевско и в района на Бяла черква, но почти навсякъде местните комитети не успяват да разрешат въпроса за оръжието. Видимо изостава и военната подготовка на населението.

Във Втори революционен окръг възникват противоречия относно тактиката на въстаническите действия. Иларион Драгостинов отстоява идеята за организиране на масово въстание. На противоположни позиции е неговият помощник Стоил войвода, който предлага, вместо да се излага населението на риск, да се изградят няколко въстанически лагера в Балкана и оттам да се осъществят четнически действия. Споровете се разгорещяват и пораждат негативни последици за подготовката на въстанието в Сливенско.
И в Трети Врачански окръг се допускат сериозни пропуски. 
Стоян Заимов нуспява да се наложи като авторитетен водач на местните комитети. Те пък от своя страна започват да пропагандират идеята за въстание сред населението, но опитът им да осигурят оръжие се проваля, неизяснен остава и общият план за бъдещите бойни действия.

Най-добре подготовката върви в IV окръг. След пристигането си апостолите решават да преместят ръководния център в Панагюрище, тъй като в Пловдив обстановката е напрегната и съществува опасност от разкриване на комитетското дело. Само за два-три месеца се изгражда широка комитетска мрежа. Особено активни са дейците в района на Средногорието и родопските села. Мъжкото население се организира в отряди, започва изработването на топове от черешови дънери, подготвят се укрепени лагери и складове в планинските местности. За привличане на цялото население се използват и различни пропагандни методи, като например широко разпространеното твърдение, че буквеното изписване на 1876 г.  


означава „Туркия ке падне”.

На 14 април в местността Оборище, близо до Панагюрище, се провежда и събрание на представители на комитетите в IV окръг. Събранието уточнява плана за бъдещите действия. Пратениците полагат клетва и приемат, че в случай на предателство въстанието може да се обяви и по-рано. По молба на Панайот Волов събранието утвърждава Георги  Бенковски за главен апостол на окръга.

 4. Избухване и ход на Априлското въстание

Въстанието в България избухва преждевременно на 20 април 1876 г. в Копривщица. Същия ден то се обявява и в Панагюрище, където Георги Бенковски сформира конен отряд, който става популярен като "Хвърковатата чета”. Начело на своя отряд Бенковски разпалва бунта из цялото Средногорие, селищата по десния бряг на р. Марица и част от родопските села. Първоначално властите се смущават, но скоро всички мюсюлмани се призовават на свещена война и башибозукът плъзва към въстаналите селища. Първа пада Стрелча, а след нея – Клисура. На 26 април започват боевете и за Панагюрище. След четиридневни сражения се превзема столицата на IV окръг и се подлага на разорение. На 7 май турците влизат в Брацигово. Арестуват ръководителя на въстаниците Васил Петлешков и го подлагат на нечовешки изтезания, за да предаде другарите си. Издържайки на инквизицията, Петлешков поглъща отрова и така загива в името на свободата.


Не по-малко доблест и саможертва показазват и въстаниците в Перущица и Батак. В Перущица, след като отстъпват позициите си, революционните дейци се събират в училището, черквата и няколко околни къщи, където се сражават до последната възможност. Когато виждат всичко вече изгубено, за да не попаднат живи в ръцете на врага, въстаниците решават сами да сложат край на живота си. Кочо Чистеменски застрелва жена си, сестра си и новороденото си дете. Спас Гинев убива цялото си семейство – пет невръстни деца и бременната си жена. Техният пример следват Иван Тилев, Георги Мишев и други. Още по-трагична е съдбата на Батак, където се посичат или изгарят живи повече от 3000 души.
По времето, когато башибозукът разсипва въстаналите селища в IV окръг, "Кървавото писмо” пристига в Търновско и Сливенско, но тук въстанието не получава масов характер. Местните комитети сформират чети, с които се надяват да водят успешни действия срещу турците. След тежки боеве обаче четите и в двата окръга са разбити. Особено ожесточени сражения води отрядът на поп Харитон, който успява да се укрепи в Дряновския манастир и в продължение на девет дни се отбранява срещу 10-хилядна редовна турска армия.
В Трети Врачански окръг комитетските дейци проявяват колебание и нерешителност. Те преценяват, че въстанието трябва да се отложи за 1 юни, и не предприемат никакви стъпки, след като получават известието за събитията в Средногорието. Малко по-късно във Враца пристига войска и това затвърждава желанието на местните дейци да изчакат прехвърлянето в България на подготвяната от емиграцията въоръжена чета. За подготовката на такава чета се говори още по време на заседанията на ГРК, но сформирането й започва под ръководството на Христо Ботев едва през април 1876 г. Към средата на май подготовката приключва и на 16 май, от различни румънски пристанища, четниците се качват на австрийския пътнически кораб "Радецки”. На 17 май те завладяват парахода и го заставят да спре на българския бряг близо до с. Козлодуй. Оттук започва и безсмъртният поход на Ботевата чета. За няколко дни тя достига до Врачанския балкан, но тук не получава подкрепа от комитетските дейци и се вижда принудена сама да води тежки боеве. На 20 май, когато поредното сражение затихва, Христо Ботев пада убит. Гибелта на войводата предизвиква смут сред четниците. Изтощени, гладни и обезсърчени, те се пръскат на малки групи, повечето от които по-късно башибозукът разбива. Подобна е и съдбата на четата на Таньо Стоянов, която преминава край Тутракан и се насочва към Сливенския Балкан, но на 27 май е разгромена. Тези събития отбелязват фактически и края на въстанието.

 5. Българският въпрос след въстанието


Въпреки неуспеха Априлското въстание се оказва истинско предизвикателство към Високата порта и към Европа. Посичат се над 30 хиляди мъже, жени и деца, изгарят се 80 селища, а други 200 се разграбват напълно. Тази варварска жестокост обаче не остава скрита. През юли 1876 г. специална анкетна комисия с участието на руския вицеконсул в Пловдив княз Церетелев, секретаря на американската легация Юджин Скайлер и кореспондента на в. "Дейли Нюз” – Дж. Макгахан, посещава районите на въстанието. Резултатите се оказват разобличителни за властите. По безспорен начин се доказват извършените зверства, а чрез пресата откритите свидетелства стават достояние и на демократичната общественост в големите европейски страни. В Германия, Англия, Франция, Русия, Италия, Австро-Унгария и САЩ се надига възмущение срещу Портата. Политици, писатели, учени се обявяват в защита на българите. Организират се събрания, митинги, парламентарни дебати. Виктор Юго, Дж. Гарибалди, Бисмарк, Уилям Гладстон и Чарлз Дарвин, Толстой, Достоевски, Тургенев, Менделеев са само част от имената на най-видните представители на тогавашния европейски свят, които застават на страната на българите. Значение за популяризиране на българската кауза има и мисията на Драган Цанков и Марко Балабанов, които посещават европейските столици, за да представят на правителствата на великите сили желанието на българския народ да добие право на самостоятелно управление.

КАКВИ СА ПОУКИТЕ ОТ АПРИЛСКОТО ВЪСТАНИЕ, КОИТО ТРЯБВА ДА ПОМНИМ И ДА ЗНАЕМ 135 ГОДИНИ СЛЕД НЕГОВОТО ИЗБУХВАНЕ?

 

Категория: ПЪСТРИ ХАЛИЩА | Добавил: администратор (25.04.2011)
Прочетено: 1539 | Тагове: стамболов, априлско въстание, волов, бенковски, драгостинов, заимов, апостоли, обретенов | Рейтинг: 0.0/0
Всичко коментари: 0
Материали могат да се добавят само след регистриранция
[ Регистрация | Вход ]