Моята библиотека
ТЪРСЕНЕ
Change Language
Выбрать язык / Choose language:
Ukranian
English
French
German
Japanese
Italian
Portuguese
Spanish
Danish
Chinese
Israel
Arabic
Czech
Estonian
Belarusian
Latvian
Greek
Finnish
Serbian
Bulgarian
Turkish
СПОДЕЛИ
Меню
    Моите гости..

    Кой какво чете
    Статистика

    Online 1
    Guests 1
    ПРИЯТЕЛИ 0
    Трафик
    Сайтът е регистриран
    Яндекс.Метрика
    Свързани сайтове
    Посетители
    Free counters!
    Рекламный трафик
    Главна страница » Статии » ДРУГИ » ПЪСТРИ ХАЛИЩА

    СОФИЯ - 1 част

    София

    (първа част)


      София(от старогръцкото σοφία – мъдрост) е столицата и най-големият град на България, а също така 12-ят по големина град в Европейския съюз. София е град с население от 1 263 884 души (регистрирани по настоящ адрес), което представлява 17% от населението на страната. Разположена е в централната част на западна България, в Софийската котловина, заобиколена от планината Витоша на юг, планината Люлин на запад и Стара планина на север. Общата ѝ площ е 492 квадратни километра и средната ѝ надморска височина e около 550 метра. Това я прави четвъртата по височина столица в Европа. Изградена е върху четирите тераси на река Искър и притоците ѝ Перловска река и Владайска река. В нейния център, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево се намират минерални извори. Климатът на София е умерено-континентален.

       Тя е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така Българската академия на науките, много университети, театри, кина, както и Националната художествена галерия, археологически, исторически, природонаучни и други музеи. София носи името на бившата катедрала на града „Света София". Обявена е за столица през 1879 година.

       На много места в центъра на града са запазени видими археологически паметници от римско време. Те се вписват в модерния европейски вид на града с множеството новопостроени съвременни сгради и паметници. Девизът на столицата е „Расте, но не старее".

    Местоположение



    Изглед към Витоша от центъра на града

    София е разположена непосредствено до северния склон на Витоша, в ограденото с планини Софийско поле - Стара планина, Витоша, Люлин, Лозенска планина). Пет планински прохода водят към града — Искърски, Владайски, Драгомански, Петрохански и Ботевградски. През тях още в древността минават важни пътища, свързващи Адриатика и Средна Европа с Черно и Егейско море и Близкия Изток. Благодарение на централното си стратегическо местоположение на Балканския полуостров, София и в миналото е голям, оживен град и търговски, туристически и културен център. През нея протичат няколко маловодни реки, най-големи от които са Владайска и Перловска. Край източните квартали тече река Искър, но в този си отрязък тя не е голяма и пълноводна. София е известна от древността с многобройните си минерални и термални извори (15 находища с общ дебит на минерална вода 130 л/сек.), а в последните 60 години са построени и изкуствени езера и язовири.

    Климат

    София има умереноконтинентален климат, като температурите могат да варират значително през денонощието, а също така са характерни огромни разлики в температурите от година на година. Зимите в града са на границата между студените сибирски зими и прохладните и меки средиземноморски, като основните валежи са от сняг и рядко духат студени ветрове. Най-сухите месеци са януари и февруари. най-студеният месец е януари с температура около -1,6°C. Най-топлите месеци са юли и август, когато

    температурите могат да превишат 35°C в най-горещите дни. През лятото падат най-много валежи, като не са рядкост гръмотевични бури.

                                                                 Гръмотевична буря над София

    Средната годишна температура е 9,9 °C(според нормите от 1961-1990 г.,а според нормите от перида 1887-1961г - 10,2°C и средните годишни валежи са около 572 mm(1961-1990г).Климатът се колебае през различни периоди(например летата през перида 1961-1990 са най-хладните от началото на метеорологичните наблюдения от 1887година, а сега са значително по-топли). Като правило температурите в столицата са значително по-ниски от тези в останалата част на страната поради голямата надморска височина.





    История

    Тракийската Сердика




    Останки от крепостта Сердика

    София е една от най-древните европейски столици. Нейната история може да се проследи до времето на неолита. Следи от няколко неолитни селища са открити на нейна територия (около днешния Дворец, както и в днешния квартал Слатина), които датират от 5000 г.пр.н.е.

    През VII век пр.н.е. на север от топлия минерален извор, близо до река Елешница (днешната Владайска), възниква древен тракийски град, документиран по-късно от римляните като Сердика — име, за което се приема, че произлиза от местното тракийско племе серди, което живее в околностите на града. Професор Александър Фол изразява съмнение в реалното съществуване на племе серди, тъй като това име се появява много по-късно, далече след създаването на града, през III век. В много антични и средновековни писмени извори и географски карти градът се назовава и Сардика, но и нерядко областта се нарича Сардика, а градът  Сердика. За кратък период от време през IV век пр.н.е. градът е управляван от Филип II и след това от неговия син Александър Македонски. Първото споменаване на Сердика е направено от Птолемей през 100 г.

    Римски период



    Антична Сердика - Ротондата „Св. Георги" и останки от резиденцията на император Константин I Велики от IV век.

    Градът пада под римско владичество през 29 година. По време на император Марк Улпий Траян (98-117) градът процъфтява най-напред като център на административна област в провинция Тракия, а след това е преименуван на Улпия Сердика (родовото име на Траян). Градът се разраства, построена е крепостна стена, наблюдателни кули, циркова арена, амфитеатър, обществени бани, административни сгради и други. В края на 3 век по време на управлението на император Диоклециан Сердика се превръща в столица на новосъздадената провинция Средиземноморска Дакия.

    В официални надписи на старогръцки език, поставяни от градските власти, градът е наричан Σερδών πόλις („град на сердите"), което съответства на латинските надписи civitas Serdensium. Според археоложката Димитрина Митова-Джонова Сардон (Сердон) е неидентифицирано селище някъде в тракийските земи.

    След смъртта на император Диоклециан (305 г.) и религиозната реформа на император Константин Велики (306 - 337 г.) Сердика става седалище на епископ, бидейки едно от първите селища, където християнството в признато за официална религия.

    Сердика е любимият град на император Константин Велики (родом от близкия Ниш), който дори възнамерява да премести столицата си от Рим тук. Антични автори твърдят, че той често казва: „Сердика е моят Рим". Императорът многократно посещава Сердика, където са издадени много от неговите укази, запазени в Corpus Iuris Civilis, и дълги месеци живее в своя дворец, наречен условно от учените „градска резиденция". В 4 век той заема цял квартал на града, известен като „Константинов квартал", разположен най-общо между днешните улици „Калоян", „Позитано", „Леге" и южно от Президентството. По-късно в 13 век това, което е оцеляло от комплекса, е превърнато в дворец на българския Севастократор Калоян. Тук е била градската резиденция на севастократора, а извънградската е била при известната Боянска църква.

    През 357 г. римският историк Амиан Марцелин определя града като голям и прочут. През 343 г. в Сердика заседават 318 епископи от цялата империя на Сердикийския събор с вселенско значение, защото утвърждава православния символ на вярата и православното учение за Света Троица.

    През 56 век по времето на така нареченото велико преселение на народите градът преживява нашествия от хуни, готи и други, тъй наречени варварски племена. От средата на 6 век, при управлението на император Юстиниан Велики (527-565), Сердика се възражда като важен административен и стопански център на Източната римска империя, придобила по време на Европейското просвещение литературна известност като Византия (Византийската империя), но е подчинена на създадената от императора в родния му край архиепископия Юстиниана Прима, чийто правоприемник е Охридската архиепископия.

    Средец

    През 809 г. градът влиза в пределите на българската държава и получава българското име Средец. През 10 век династията на комитопулите, наследници на управителя (комит) на Средецката област Никола, управляват от Средец българската държава. След падането на Преслав и превземанаето на Доростол, Средец става седалище на българския патриарх. През войните на комитопулите, византийският император Василий ІІ Българоубиец на три пъти прави опит да превземе града между 986 и 1016 година. Едва през 1018 година, след смъртта на Иван Владислав, последния цар на Първото българско царство, войводите на 35 крепости, предали ключовете им на византийския император. Сред тях била и Средец.

    Допуска се, че в ромейски документи от този период градът е наричан Триадица в памет на тържеството на православното учение за Св. Троица (на гръцки Агиа Триада) на Сердикийския събор.През 1183 г. съюзените войски на сърби и маджари превземат Средец. Градът е опустушен и при преминаването на три кръстоносни похода през 1096, 1147 и 1189 година.

    След възобновяването на българското царство през 1185 г. при Иван Асен I епископът на Средец е въздвигнат в сан митрополит. От 12-ти do 14-ти век в Средец процъфтяват занаятите и търговията.

    От XIV век градът се споменава като (Св.) София (на гръцки мъдрост) и в официалните документи на Второто българско царство, например във Витошката грамота на цар Иван Шишман, както и в други текстове като приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., но областта продължава да се нарича и Средечка.

    Османско владичество

                        

    От края на 14 век до 70-те години на 19 век градът, както и българската държава, са под Османско владичество. Градът става столица на провинция Румелия. Смята се, че още през 13-14 век градът става известен и с името на патрона на раннохристиянския храм „Св. София" (4 век), разположен на високо и видно място в границите на Свещения хълм, но извън крепостната стена. През 1599 година за кратко време столицата е в ръцете на български хайдути. През 18 век градът започва да запада със западането на самата Турция и изостава в развитието си. Според К. Иречек София по това време е най-изоставеният град на Балканския полуостров.

                                                                    Църквата „Св. София"

    Към всичко това се прибавя големият пожар от 1816 г.,чумата от 1857 г. и от две земетресения съответно през 1818 и 1858 г. Около средата на 19 век състоянието му е окаяно - кални и мръсни улици с дупки, а боклукът се изхвърля насред площада.

    С името София градът е наричан и в документите на Османската империя. В документите и други писмени материали (вестници, пътеписи, доклади и пр.) чак до 1879 година жителите на града се наричат „средечани", а българската община „Средецка". След 1879 година се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който дълго отстоява правото на историческото име Средец. Надделява обаче становището на руската администрация и новата столица на България започва да се нарича официално София.

     София - втора част

    От Google.bg

    Категория: ПЪСТРИ ХАЛИЩА | Добавил: администратор (19.01.2011)
    Прочетено: 1132 | Рейтинг: 5.0/1
    Всичко коментари: 0
    Материали могат да се добавят само след регистриранция
    [ Регистрация | Вход ]