Моята библиотека
ТЪРСЕНЕ
Change Language
Выбрать язык / Choose language:
Ukranian
English
French
German
Japanese
Italian
Portuguese
Spanish
Danish
Chinese
Israel
Arabic
Czech
Estonian
Belarusian
Latvian
Greek
Finnish
Serbian
Bulgarian
Turkish
Меню
СПОДЕЛИ
Меню
Моите гости..

Кой какво чете
Статистика

Online 1
Guests 1
ПРИЯТЕЛИ 0
Трафик
Сайтът е регистриран
Яндекс.Метрика
Свързани сайтове
Посетители
Free counters!
Рекламный трафик
Главна страница » Статии » ДРУГИ » ПЪСТРИ ХАЛИЩА

СОФИЯ - 2 част
София
( втора част )

След Освобождението

    По време на Руско-турската война от 1877-1878 година София е освободена на 4 януари 1878 година (23 декември 1877 година стар стил) от руски части под командването на генерал Йосиф Гурко.

                                                    Златарската чаршия в София от края на 19 век

На 20 октомври 1878 година от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април   Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България (3 април е обявен за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция (по време на Освобождението градът наброява 11,649 души) 

Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Започва концентрацията на капитали и развитието на промишлеността. Започва изграждането на предприятия на електродобивната, металодобивната, пивоварната и дървопреработвателната промишленост. В повечето случаи това са все още малки фабрики и работилници. Към края на века на река Искър над Панчерево е построена първата водноелектрическа централа, което осигурява електроенергия за града. В 1893 година е построена жп линията София-Перник. Следва жп линия до Пловдив, Варна и много други участъци на България.                         Първият общински печат                 

На Разпети петък, април 1925 година в София е извършен атентатът в църквата „Света Неделя", най-тежкият терористичен акт в историята на България. Убити са 170 души и са ранени 500.

Софийската промишленост страда много от бомбардировките в         

    София по време на Втората световна война. На 10 януари1944 година и на 30 март 1944 година съюзническите ВВС (на Великобритания и Съединените американски щати) извършват две въздушни нападения и бомбардировки над София — разрушен е почти целият център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12,657 сгради.


Катедралата "Св.Неделя" след атентата, април 1925 година.


1945-1990

   През 1945 г. е одобрен нов общ градоустройствен план на столицата, т.н. План „Нейков". След спорен референдумнародна република и се установява отечествено-фронтовска власт, което значително променя облика на столицата. Нейната численост започва да расте с бързи темпове, най-вече поради централизацията и колективизацията. Започва да се обръща по-голямо значение на тежката промишленост и индустриализацията, като продължава градоустройството и жилищното строителство. През 1958 година е построен Кремиковци. Разширява се и се обновява пътната мрежа и градския транспорт. Все пак през 1970-те години архитектите успяват да се преборят с плановете дотогава да се разчисти градския център за социалистическо строителство, като се разрушат старите сгради (виж Комплекс Ларго). Така от разрушение са спасени бившият царски дворец, Военният клуб, БАН и други сгради край Централни Хали, Женския пазар, Лъвов мост, по "Пиротска" и "Екзарх Йосиф".

   През втората половина на 20 век към София са присъединени много от съседните села, които дотогава са самостоятелни - Биримирци и Обрадовци през 1955 година, Княжево през 1958 година, Бояна, Враждебна, Връбница, Горна баня, Драгалевци, Дървеница, Илиянци, Малашевци, Обеля, Орландовци, Симеоново и Слатина през 1961 година, Суходол, Требич и Филиповци през 1971 година, Ботунец, Горубляне, Кремиковци, Сеславци и Челопечене през 1978 година.


Hационален дворец на културата

     

Комплекс Ларго


След 1990

   След падането на режима на Тодор Живков през 1989 година, следва нов подем в строителството. Построени са много нови модерни сгради, много от тях с чужди инвестиции.

Икономика и обществени институции

   Между двете световни войни основните придобивки на промишлеността в София са мелници, текстилни, каучукови и цигарени фабрики. Преди бомбардировките от 1944 година около 37 % от промишлеността на страната е концентрирана в столицата. В този период започва и развитието на науката и образованието - строеж на редица висши учебни заведения, научноизследователски институти, болници, комбинати, заводи и фабрики.

   Днес София е най-голямият промишлен център на България като преимущество се дава на развитието на тежката промишленост. На територията на София има около 800 големи предприятия. В София са съсредоточени 75% от черната металургия, 50% от полиграфическата, 15% от електротехническата и електронната промишленост, 14% от кожухарската и обувната промишленост на страната. Произвежда се химическа, текстилна и хранително-вкусова продукция. Отраслите строителство, търговия и транспорт, свързващи материалната и социалната инфраструктура на големия град, са силно развити. Частният сектор на територията на Столична община е концентриран предимно в сферите на търговията и услугите. В София оперират и Софийската стокова борса и Българската фондова борса.                                          

                         Сградата на Народното събрание


   Като следствие от централизираната планова икономика около 50% от БВП на България се пада на столицата. Тук са съсредоточени централите на финансовите институции. Средната работна заплата в София е най-висока за страната.

   В София са съсредоточени всички органи на държавната власт — законодателна, изпълнителна и съдебна. В центъра на столицата се намират сградите на Народното събрание, Президентството, Министерски съвет и всички министерства. В града се помещават и всички висши институции на съдебната власт — Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Висш съдебен съвет, Главна прокуратура. Тук са и други национални институции (Конституционен съд, Национален статистически институт, Главно управление на пътищата и др.), редица стопански учреждения (Българска стопанска камара и др.), също и органи, чиято главна задача е осъществяването на провежданата в страната реформа (Агенция по приватизацията, Агенция за масова приватизация, Агенция за чуждестранните инвестиции и др.).                   

Площадът между Президентството и Министерския съвет

  

     В София са седалищата на Българската народна банка, на преобладаващата част от местните и международните банки в страната, централите на много неправителствени организации, фондации и др. Тук се намират Светият синод на Българската православна църква, Главното мюфтийство на мюсюлманите в България, Главният равинат на израилтянското вероизповедание, както и други официално регистрирани вероизповедания. В столичния град са партийните централи на почти всички политически партии в страната, на главните синдикални организации и др.

Във връзка с процеса на интеграция на България към Европейския съюз, редица правителствени и неправителствени организации започнаха работа в тази насока в София. След подписването на споразумението за присъединяване тук развиват своята дейност Съветът за асоцииране с ЕС и Делегацията на Европейската комисия в България.



От Google.bg

Категория: ПЪСТРИ ХАЛИЩА | Добавил: администратор (20.01.2011)
Прочетено: 655 | Коментари: 1 | Рейтинг: 5.0/1
Всичко коментари: 1
1  
Очень много нового и интересного узнал про Софию. Спасибо!

Материали могат да се добавят само след регистриранция
[ Регистрация | Вход ]