Моята библиотека
ТЪРСЕНЕ
Change Language
Выбрать язык / Choose language:
Ukranian
English
French
German
Japanese
Italian
Portuguese
Spanish
Danish
Chinese
Israel
Arabic
Czech
Estonian
Belarusian
Latvian
Greek
Finnish
Serbian
Bulgarian
Turkish
СПОДЕЛИ
Меню
    Моите гости..

    Кой какво чете
    Статистика

    Online 1
    Guests 1
    ПРИЯТЕЛИ 0
    Трафик
    Сайтът е регистриран
    Яндекс.Метрика
    Свързани сайтове
    Посетители
    Free counters!
    Рекламный трафик
    Главна страница » Статии » ИСТОРИЯ » ЛИЧНОСТИ

    АТАНАС БУРОВ

    Атанас Буров

          Аз не съм песимист. Аз съм дълбоко убеден, че каузата на България не е загубена и бих желал да вдъхна във вас същата вяра, да повдигна вашите сърца, да ви дам малко от моя оптимизъм, защото оптимизмът е извор на вяра и енергия, а българският народ има нужда в днешния момент от едното и от другото, за да търпи, да се надява и да действува…

        "Българинът ще стане велик гражданин на света в деня, когато зареже най-долното си качество — винаги да гледа да мине тънко и да не си плати справедливо за това, което получава”.

         Това го е казал гениалният банкер и политик Атанас Буров.

        Изречено е преди повече от половин век, но звучи изключително съвременно, особено в контекста на послeдния критичен доклад на Европейската комисия.

    Атанас Буров е най-известния български банкер и финансист и политик.

        Ярък представител на златните години на България (времето на Петър Дънов, Николай Райнов, Владимир Димитров - Майстора), на разцвета в духовно и материално отношение. Идеите на Буров за изграждане на демократична българска държава с просперираща икономика, модерна финансова система, свободно движение на капитали и европейски ориентирана външна политика, продължават да са актуални и в началото на третото хилядолетие.

        Той е роден в Горна Оряховица на 30 януари 1875. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово, завършва право и икономика в Сорбоната, а накрая учи в Швейцария и Англия. След завръщането си в България ръководи строителството на железопътната линия София-Кюстендил и участва в управлението на редица предприятия - минното „Българско акционерно дружество", Българска търговска банка, Застрахователно дружество „България", Акционерно дружество „Бяло море" и други. Участва като доброволец в Балканските войни и Първата световна война.

        Атанас Буров е избиран за народен представител десет пъти, бил е подпредседател на Народното събрание и министър в четири кабинета. Той е политик, който никога не позволява компромиси или отклонения от демократичните принципи и поставя над всичко националните приоритети. Освен всичко друго е публицист и издател на вестник „Мир". Сред най-креативните идеи на Атанас Буров съвременниците и последователите му посочват идеите за ролята на предприемачеството в съвременното общество, за акционерната форма на сдружаване, за ролята на държавата в подкрепа на капитала.

        Като активен деятел на Народната партия Атанас Буров е министър на търговията, промишлеността и труда в правителството на Стоян Данев (1913) и Александър Стамболийски (1919-1920). След Деветоюнския преврат през 1923 г. се включва в Демократическия сговор и, наред с Андрей Ляпчев, оглавява неговото умерено крило. Той е министър на външните работи и изповеданията в трите правителства на Ляпчев (1926-1931). През 1944 г. се включва като министър без портфейл в правителството на Константин Муравиев (2-9 септември 1944), образувано като последен опит да се предотврати нападението на Съветския съюз срещу България. Тогава видният български банкер и политик Атанас Буров е един от действените участници в т.нар. "нефашистка опозиция", която (ако и несъгласна с официалния прогермански курс на управляващите) живо се интересува от съдбата на родината в контекста на продължаващата война и очертаващата се тревожна тенденция от болшевишка окупация на страната. Именно от тази позиция трябва да оценим участието на Буров в изготвянето на декларация на 13-те от 6 август 1944 г., подписана от най-видните опозиционни водачи (в т.ч. и четирима представители на ОФ) и предадена от Никола Мушанов на 12 август на регента Богдан Филов, в която се иска коренно изменение на външно-политическия курс, излизане от войната, сближение със Съветска Русия, оттегляне на войските ни от Сърбия, стриктно спазване на Конституцията и образуване на "едно народно конституционно правителство, ползващо се с доверието на целия народ". След Деветосептемврийския преврат Буров е осъден на една година затвор от т.нар. Народен съд. След освобождаването си през 1945 г. той се присъединява към опозицията срещу комунистическото правителство. През 1947 г. се обявява срещу смъртната присъда на Никола Петков и е интерниран в Дряново, за известно време е изпратен в концентрационния лагер край Дулово. През 1950 г. е арестуван и две години по-късно е осъден на 20 години затвор, лишаване от граждански права и конфискация на имуществото. Обвинен е, че е "ръководил организация, която си е поставила за задача отслабване и събаряне на установената власт чрез преврат и терористически действия" и е обещавал на представителите на САЩ и Англия, че ако в изборите за Велико народно събрание през 1946 г. победи опозицията, ще им даде бази на Черно море. Буров излежава присъдата си в Шумен и Пазарджик, където умира на 15 май 1954. През 2000 г. е обявен за почетен гражданин на Горна Оряховица. Присъдата му е отменена от Върховния съд през април 1992 г.

        Атанас Буров е човек, прозрял една истина, актуална и днес - че личният просперитет има смисъл само тогава, когато допринася за просперитета на цялото общество. Тази философия преминава във всички негови изказвания в парламента и извън него, в политическите му прояви, след това във вестника. Доказателство за това негово убеждение е и изказването му на заключителното съдебно заседание на Народния съд срещу него през 1951 г. по време на комунистическия режим, на което той отказва услугите на адвокат. Тогава банкерът е на 76 години и заявява:"Господа съдии, тази глава е достатъчно стара, ако тя ще спаси България, аз ви я подарявам".

         Ето малка част от завещанието на Атанас Буров, което звучи, сякаш е казано днес, а  сегашните български политици би трябвало да си го препрочитат всеки ден. А и не само те. Изглежда, всеки един българин, всеки един от нас, трябва да го прочете. И да се замисли. Тогава  може би ще заживеем по-добре.

        „Ние трябва да бъдем европейци, ако чувстваме, че имаме нужда от Европа. Ако смятаме, че сме всесилни, че можем да ритнем, тъй как да кажа, тази помощ, че можем сами да разрешим тази проблема - тогаз можем да бъдем каквито щем - и азиатци, и балканци, и т.н. Но едва ли има двама свестни хора в България да си правят илюзия, че ние можем със свои собствени сили да разрешим някоя проблема. Която и да било от нашите проблеми ще се разреши чрез съгласието на европейските държави. Но за да спечелим тяхното съгласие, ние трябва да държим сметка за психологията на тези народи. Ние трябва пред тяхната съвест да бъдем прави и за това всичко онова, което ни излага пред тях, трябва старателно да го избягваме."

        „Българският политик неминуемо свързва властта с пържолата, бута, жената, парата, златото. Парата е символът на властника в България. Той иска пари, пари, пари. Иска злато, злато, злато. Иска къщи, къщи, къщи. Иска вили, вили, вили. Иска коли, коли, коли. И не за своя сметка - а за сметка на партията си, на държавата си, на народа си. Това властогонство е бясна болест - който е ухапан веднаж от нея - умира цял живот, като бесен. И е бесен за власт - срам и позор, но е така."

        „Парите покваряват дребният човек, извисяват големият. Ако имаш ум, но нямаш пари, ти си нищо, ако нямаш ум, а имаш пари, пак си нищо.С ум и пари можеш да постигнеш всичко."

        „Как може един народ да се гордее с трудолюбието си, като от 365 дни в годината 270 са празници...."

        "Ако си адвокат, умри, но спечели делото на своя доверител. Умри, но спечели. Ако си търговец, уважавай клиента си, той ти носи хляба и парите. Цени го като човек, като твой приятел. Търговията е училище за любезност. Не прави мръсно и сечено на човека, който е до тебе и ти помага в търговията. Ако ти му помогнеш днес, той ще ти помогне утре. Не бъди злопаметен - забравяй обидите. От едното влязло, в другото излязло. Дума дупка не прави..."

        „Българинът може да забогатее само с упорита работа. С нищо друго. Проклятие на съдбата ли е или нещо друго е, но е така."

        „Народът има вярно чувство за властта - той обича тая власт, която му гарантира земята, демокрацията и справедливостта. Такава власт обаче в България никога не е имало - защото ако има едното - няма другото."

        „Власт не пада от закани. От обиди. От дърдорене. Властта пада само когато се наруши балансът на живота и естествените закони на живота на човека..."

     

     

     

        Атанас Буров до съпругата си Смарайда: "Мисля за България, мечтая за теб. Ти и България сте ми двете любовници, едната на ума и живота ми, другата на чувствата и на сърцето ми. И двете сте ми еднакво мили, еднакво необходими, еднакво най-важните стимули на живота ми. Да изтръгна едната или другата от сърцето си, значи да откъсна част от себе си, да осакатя живота си".

        Това е откъс от писмо на Атанас Буров до неговата съпруга Смарайда. Писано е в тежък момент, когато принуден от обстоятелствата и политическата ситуация в България, Буров е изгнаник в Париж, бягайки от ожесточения към него земеделски режим на Александър Стамболийски. По това време двамата са женени вече десет години. И ако за обществената, политическата и стопанската дейност на Буров е изписано и се знае много, то чрез писмата до жена му надникваме в неговия интимен свят и допълваме познатия образ с един друг, различен нюанс.

        За личния живот на Атанас Буров и до днес се разказват легенди. В повечето от тях доминират клюките, жълтите истории, както често се случва с ярките и забележителни личности. От човек на човек се предават украсени случки за неговите похождения и любовни авантюри. Но неговата внучка Магдалена Каблешкова, омъжена за родственик на революционера Тодор Каблешков, споделя: "Знам, че отношенията между моя дядо и моята баба са били много искрени и чисти. Той се е отнасял към нея с голямо уважение и никога не й е изневерявал. Дори да е имал похождения с жени, те най-вероятно са били преди да се ожени за нея, но не и след това", казва тя. Вероятно до голяма степен определяща за топлотата и нежността в отношението на Буров към Смарайда Салабашева е и разликата в годините. Двамата се запознават на прием в двореца по случай 18-ия рожден ден на  Борис III. Тогава Смарайда, или както всички са я наричали - Майда, е на 17 години и за първи път я представят на обществото. Атанас Буров е с 20 години по-възрастен и с опит в политическия живот на България и  на него нищо човешко не му е чуждо. Обича хубавата храна и удоволствието му е двойно, когато е поднесена красиво. Отбягва алкохола. Намира време за развлечение и отмора. Играе бридж и ходи на лов. Смята се, че е бил надарен с богата мисъл и енергия. Обича литературата, философията, поезията, произведенията на изкуството и езиците. Познава френската и руската литература, а Достоевски е един от любимите му автори. Впрочем един от фактите, известни за него, е, че е майстор както в анонсирането, така и при изиграването на картите в бриджа. В световните първенства, проведени през 1933 и 1935 година, печели отличия и званията олимпийски състезател и национален шампион по бридж.
    Атанас Буров и Смарайда Салабашева се сгодяват през май 1912 година. Единственото, което има значение за него, е чувствата им да бъдат взаимни.
    През юли 1913 година той например й пише: "Аз заслужавам твоята обич, Майдо, ако не за друго, то за дълбочината, святостта и чистотата на моята любов към теб. Но главно аз искам любовта ти, защото те искам щастлива, а ти не можеш да бъдеш напълно щастлива, ако не любиш човека, с който ще живееш цял живот, каквито и други вънкашни условия на щастие той да ти създаде." Двамата се женят в края на април 1913 година. Красотата и доброто възпитание на Смарайда е оценено не само от чуждите посланици, които посещават дома им, но и при пътуванията им в чужбина. Атанас Буров и Смарайда имат две деца - Стефан и Недялка, като по-буйният от двамата и истинското момче в дома е дъщерята. Смята се, че тя носи характера на баща си и е неговата слабост. Топлотата на чувствата, които откриваме в писмата на Буров до Смарайда, писани в началото на техния съвместен живот, нежността и благоговението пред семейството, в чийто център е съпругата му, Буров запазва до края на дните си.  В късния период на съвместния им живот, около 1939-1940 година, когато банкерът вече наближава 65-ия си рожден ден, авторът на книгата Жоро Цветков описва Смарайда така: "Атмосферата и уюта в дома на Буров в столицата и във вилата край Варна създава неговата съпруга Смарайда, или, както всички я наричат, мама Майда. Годините са придали царствена осанка на фигурата й
    Очите й, сини и дълбоки като морска вода, виждат всичко и всичко знаят за най-близките хора. Облеклото й е изискано, в тон с модата, съобразено със сезона, с часа от деня и мястото. Цялата излъчва спокойствие, властна сила и едва доловимия аромат на любимия й парфюм "Шанел".
         През 1949 г. тя споделя заточението на Буров в Дряново. Тук тя се грижи за разклатеното здраве на съпруга си, който по това време трябва сутрин и вечер да се разписва в полицейския участък. И на фона на 40-те години усилен труд и обществена дейност, отдадени за и в името на България, няма по-тъжен и по-несправедлив начин, по който един такъв държавник да завърши живота си. През 1952 година процесът на Народния съд срещу него го осъжда на 20 години строг тъмничен затвор. Тогава Атанас Буров е на 76 години.  В затвора престоява около година и половина - първоначално в Коларовградския (Шуменския) затвор, а в края на 1953 г. - в Пазарджишкия затвор. През пролетта на 1954 г. здравословното му състояние се влошава и на 20 март изпраща последното писмо до жена си: "Искам да те видя в началото на април, да поживея поне 10 радостни, щастливи минути. Обичам те с цялото си сърце и душа. Твой Атанас".
         Според смъртния акт Атанас Буров е починал на 15 май 1954 г. в Пазарджишкия затвор от хроничен миокардит и пълна сърдечна недостатъчност на 79-годишна възраст. Когато получават известието, жена му Смарайда и дъщеря му Недялка заминават за Пазарджик. Отиват на гробищата, разпитват и научават, че  в края на арменските гробища са погребани и затворници. Там намират пресен гроб. Слагат кръст с името му и цветя. Възрастен свещеник се трогва от мъката им, събира кураж и прочита заупокойна молитва. На другия ден двете отиват да си вземат сбогом: съпругата - с единствения мъж, когото е обичала цял живот, дъщерята - със своя баща. Намират мястото изравнено с булдозер и утъпкано. Няма кръст. Няма цветя. Нямат дори сили да заплачат. И в смъртта Буров не е оставен на спокойствие.
    Сега по повод 50-та годишнина от смъртта му фондацията на негово име финансира поставянето на паметник на мястото на първоначалното погребение.
    Но въпреки всички перипетии, белязали живота на Атанас Буров, съдбата се подрежда така, че накрая, дори и в смъртта си, той остава с любимата си жена. През 1983 година, когато арменските гробища край Пазарджик са закрити, дъщеря му пренася това, което е останало от тленните му останки в София и ги погребва в гроба на майка си - Смарайда Салабашева.
         Днес и двете им деца, синът и дъщерята, са вече покойници. Живи са техните дъщери - Елена Младжова и Магдалена Каблешкова. Първата живее със семейството си в Сан Франциско, а втората - в Шотландия.


     

    Категория: ЛИЧНОСТИ | Добавил: администратор (06.02.2011)
    Прочетено: 1796 | Коментари: 1 | Рейтинг: 5.0/1
    Всичко коментари: 1
    1  
    Your article was excellnet and erudite.

    Материали могат да се добавят само след регистриранция
    [ Регистрация | Вход ]