Моята библиотека
ТЪРСЕНЕ
Change Language
Выбрать язык / Choose language:
Ukranian
English
French
German
Japanese
Italian
Portuguese
Spanish
Danish
Chinese
Israel
Arabic
Czech
Estonian
Belarusian
Latvian
Greek
Finnish
Serbian
Bulgarian
Turkish
СПОДЕЛИ
Меню
    Моите гости..

    Кой какво чете
    Статистика

    Online 1
    Guests 1
    ПРИЯТЕЛИ 0
    Трафик
    Сайтът е регистриран
    Яндекс.Метрика
    Свързани сайтове
    Посетители
    Free counters!
    Рекламный трафик
    Главна страница » Статии » ИСТОРИЯ » ЛИЧНОСТИ

    ХАДЖИ ДИМИТЪР
             Хаджи Димитър
    е роден в Сливен на 10 май 1840 г. - истинското му име е Димитър Николов Асенов. Син е на предприемчив занаятчия, който през 1842 г. заедно със съпругата си и синовете си пътува до Ерусалим на хаджилък и оттогава Димитър става "хаджия". Двама от братята му се сражават в Критското въстание 1866-1869 г., а най-малкият участва в четата му и загива. Чичовците му Стоян и Добри са известни народни хайдути, по-късно и войводи.
          След убийството на Али ефенди от П. Хитов и Ст. Люцканов през декември 1860 г. е принуден да се укрива и през пролетта на 1861 г. излиза хайдутин в четата на П. Хитов. С нея обикаля Балкана до есента на 1863 г. и известно време е знаменосец. Заедно с П. Хитов прекарва зимата на 1863-1864 г. в Сърбия, а през пролетта отива в Букурещ, където се среща с Г. С. Раковски. През лятото заедно със Ст. Люцканов Хаджи Димитър минава р. Дунав начело на чета от 12 души, но бързо се разделят. През 1866 г. заедно с Жельо Войвода, Стефан Караджа и чета от 20 души преминава в България, но и този път войводите се разделят. Заедно с няколко души Хаджи Димитър действа из Балкана до есента. През 1867 г. влиза като войвода в Тайния централен български комитет. На 6 юли начело на въоръжена чета от 129 души преминава р. Дунав при с. Вардим, Великотърновско, край устието на р. Янтра, заедно със Стeфан Караджа. Тежко ранен, Стефан Караджа попада в плен, а Хаджи Димитър с около 40 четника пробива обсадата и след няколко дни се установява на връх Бузлуджа. Четата е обградена от потери и редовна турска войска.
          На 18 юли следобед, след неколкочасово сражение, загиват почти всички. В боя е убит и Хаджи Димитър, главата му е занесена в Търново, а оръжието и книжата на четата са предадени на Митхад паша.

      


    Смелостта и подвига на Хаджи Димитър са обезсмъртни от Христо Ботев в стихотворението "Жив е той, жив е!".

    Жив е той, жив е! Там на Балкана,
    потънал в кърви, лежи и пъшка
    юнак с дълбока на гърди рана,
    юнак във младост и в сила мъжка.


    На една страна захвърлил пушка,
    на друга сабля на две строшена;
    очи темнеят, глава се люшка,
    уста проклинат цяла вселена!


    Лежи юнакът, а на небето
    слънцето спряно сърдито пече;
    жътварка пее нейде в полето,
    и кръвта още по-силно тече!


    Жътва е сега... Пейте, робини,
    тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
    в таз робска земя! Ще да загине
    и тоя юнак... Но млъкни, сърце!


    Тоз, който падне в бой за свобода,
    той не умира: него жалеят
    земя и небо, звяр и природа
    и певци песни за него пеят...


    Денем му сянка пази орлица
    и вълк му кротко раната ближе;
    над него сокол, юнашка птица,
    и тя се за брат, за юнак грижи!


    Настане вечер - месец изгрее,
    звезди обсипят сводът небесен;
    гора зашуми, вятър повее, -
    Балканът пее хайдушка песен!


    И самодиви в бяла премена,
    чудни, прекрасни, песен поемнат, -
    тихо нагазят трева зелена
    и при юнакът дойдат та седнат.


    Една му с билки раната върже,
    друга го пръсне с вода студена,
    третя го в уста целуне бърже -
    и той я гледа, - мила, зесмена!


    "Кажи ми, сестро, де - Караджата?
    Де е и мойта вярна дружина?
    Кажи ми, пък ми вземи душата, -
    аз искам, сестро, тук да загина!"


    И плеснат с ръце, па се прегърнат,
    и с песни хвръкнат те в небесата, -
    летят и пеят, дорде осъмнат,
    и търсят духът на Караджата...


    Но съмна вече! И на Балкана
    юнакът лежи, кръвта му тече, -
    вълкът му ближе лютата рана,
    и слънцето пак пече ли - пече!

    Творбата е печатана за първи път във в. "Независимост", 1873 г. Кога точно е създадена, не се знае. Захари Стоянов по спомени на съвременници твърди, че Ботев я е декламирал дълго преди публикацията. С малки поправки стихотворението е публикувано в "Песни и стихотворения". Тук се публикува последната редакция, който се смята за нормативна.



    Категория: ЛИЧНОСТИ | Добавил: администратор (09.05.2011)
    Прочетено: 1148 | Тагове: жив е, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Жив е той | Рейтинг: 0.0/0
    Всичко коментари: 0
    Материали могат да се добавят само след регистриранция
    [ Регистрация | Вход ]