Моята библиотека
ТЪРСЕНЕ
Change Language
Выбрать язык / Choose language:
Ukranian
English
French
German
Japanese
Italian
Portuguese
Spanish
Danish
Chinese
Israel
Arabic
Czech
Estonian
Belarusian
Latvian
Greek
Finnish
Serbian
Bulgarian
Turkish
Меню
    СПОДЕЛИ
    Меню
    Моите гости..

    Кой какво чете
    Статистика

    Online 1
    Guests 1
    ПРИЯТЕЛИ 0
    Трафик
    Сайтът е регистриран
    Яндекс.Метрика
    Свързани сайтове
    Посетители
    Free counters!
    Рекламный трафик
    Главна страница » Статии » ИСТОРИЯ » ЛИЧНОСТИ

    ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ

    Свети Паисий Хилендарски

                            Свети Паисий Хилендарски  


    често наричан още Отец Паисий, e български народен будител и духовник, автор на „История славянобългарская". Изразените в труда му идеи за национално възраждане и освобождение на българския народ карат много учени да го сочат за основоположника на Българското възраждане. Канонизиран е за светец от Българската православна църква с писмен акт на патриарх Кирил през 1962 г. Сведенията за живота на Паисий се изчерпват с автобиографичните му бележки в единствената му сигурна творба „История славянобългарска", вписванията в хилендарските кондики и някои писма. Роден е през 1722 г. в Самоковската епархия, най-вероятно в Банско, баща му е от Банско, а майка му от самоковското село Доспей. Брат е на Лаврентий Хилендарски и Хаджи Вълчо. Според неговите думи не е учил „нито граматика, нито светски науки", вероятно имайки предвид годините до замонашването си. През 1745 отива в Хилендарския манастир, където по-късно е йеромонах и проигумен. С много труд две години събира материали (за тази цел ходи и в „Немска земя") и започва да пише българската история в Банско, която завършва през 1762 в Зографския манастир. При обиколките си из българските земи като таксидиот носи и своя труд, за да се преписва и разпространява сред българите. Предполага се, че е починал на път за Света гора в селището Амбелино (днес Св. Георги, квартал на Асеновград). Паисий Хилендарски е олицетворение на прехода от българското средновековие към епохата на национално-освободителното културно и политическо движение. Създаването на „История славянобългарска"по времето и при условията, в които той живее е изключителен граждански и книжовен подвиг.Подтикван от патриотизъм и от тревога за съдбата на българския род и език, чрез своята „книжица", като възкресява славното минало на българите, Паисий се стреми да събуди народностното им съзнание, да им внуши, че имат основание за високо национално самочувствие и гордост. Един от най-важните му аргументи за това е дейността на Константин-Кирил Философ и на Методий. С оценките си за славянските първоапостоли той продължава средновековната традиция на преклонение пред тяхното дело, положило основата на богатата старобългарска култура. За съзнанието му, че те имат първостепенно значение в българската история, говори фактът, че той включва в труда си отделна глава под наслов „За славянските учители". В нея Паисий Хилендарски дава животописни вести за тях, спира се на изнамирането на славянското писмо и създаването на общославянски книжовен език, посочва къде се осъществява мисията на Кирил и Методий и кой народ пръв е използвал преведените богослужебни книги. При трактовката на тези въпроси се проявява, съобразно с духа на епохата, романтичното отношение на автора към миналото на българския народ.

                 


    Категория: ЛИЧНОСТИ | Добавил: администратор (14.03.2011)
    Прочетено: 1062 | Тагове: статии, история, славянабългарска, хилендавски, паисий, атон, библиотеката | Рейтинг: 0.0/0
    Всичко коментари: 0
    Материали могат да се добавят само след регистриранция
    [ Регистрация | Вход ]