Моята библиотека
ТЪРСЕНЕ
Change Language
Выбрать язык / Choose language:
Ukranian
English
French
German
Japanese
Italian
Portuguese
Spanish
Danish
Chinese
Israel
Arabic
Czech
Estonian
Belarusian
Latvian
Greek
Finnish
Serbian
Bulgarian
Turkish
Меню
    СПОДЕЛИ
    Меню
    Моите гости..

    Кой какво чете
    Статистика

    Online 1
    Guests 1
    ПРИЯТЕЛИ 0
    Трафик
    Сайтът е регистриран
    Яндекс.Метрика
    Свързани сайтове
    Посетители
    Free counters!
    Рекламный трафик
    Главна страница » Статии » ИСТОРИЯ » ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛИ

    ЦАР КАЛОЯН - ГОДИШНИНА ОТ БИТКАТА ПРИ ОДРИН

    Цар Калоян - годишнина от битката при Одрин

       На 14 април 1205 г., край Одрин цар Калоян разбива непобедимата латинската войска. На бойното поле българският цар излиза начело на българска армия и 14 000 кумани. Маневрената куманска конница предприема лъжлива атака срещу противниковия лагер. Бързото и на пръв поглед неорганизирано движение на конниците увлича рицарите в преследване. Необмислено и безредно те се отдалечават от своя лагер и попадат в умело поставената им засада от българска войска. Затворени в пълен кръг, те се оказват срещу очакващите ги войските на цар Калоян. Император Балдуин е пленен и отведен в Търново. Малкото рицари, които успяват да избягат от полесражението, бягат към Родосто и Константинопол.    В историята Калоян Асен (Йоаница) е един от най-обичаните и почитани личности, именно заради гордият му и непокорен нрав. Калоян е цар на България от 1197 до 1207 г., той е най-малкият брат на Асеневци - Асен І и Теодор Петър. Българските средновековни историци, смятат че е пратен от братята си като заложник в Константинопол, където прекарва около 2 години. Калоян е бил гарант за спазването на българо-византийският договор, сключен след обсадата на Ловеч (1187 г.).
        Младата българска държава била жертва на непрекъснати заговори - неукрепналата централна власт е апетитна хапка за мнозина, именно заговори стават причина за смъртта на първите царе на Втората българска държава. Затова, Калоян насочва усилията си към външната политика - сформира коалиция против Византия, като привлякъл на своя страна самостоятелни владетели на области.
        Калоян предприема смела стъпка за официалното признание на независимостта на българската църква, тъй като Константинопол отказва, той се обърнал към Рим. На 15 октомври 1204 г. кардинал Лъв пристига в Търново - миропомазал архиепископ Василий за примас на българската църква, а от името на папа Инокентий III провъзгласил Калоян за крал (Rex Wallahorum et Bulgarorum) и му връчил корона и скиптър.
        През същата година рицарите от четвъртия кръстоносен поход тръгват към Византия. Калоян предложил своята помощ на рицарите, но те я отхвърлили. На 12 април 1204 г. рицарите превземат Константинопол и провъзгласяват създаването на Латинската империя.
        Неочаквано, византийската аристокрация в Тракия се обърнала за помощ към българския владетел. Ромеите му предложили да го признаят за свой владетел, ако им помогне да изгонят рицарите. Въстанието избухнало в началото на 1205 г. Император Балдуин оглавява похода, но когато стигнал до Одрин на 29 март 1205 г., той видял над крепостните стени да се вее знамето на цар Калоян. Непобедимите западни рицари са напълно разгромени, а в плен падна и самият император, той е слепен и отведен в Търново, където бил затворен в Кулата на Царевец, която останала останала в историята с името "Балдуиновата кула".

        При археологически разкопки е намерен пръстена на цар Калоян.

       Паметник на цар Калоян издигнаха във Варна. Автори са скулптора Борис Борисов и арх. Милен Маринов. Класическата конна статуя на цар Калоян е изработена от бронз. Паметникът е разположен в центъра на морската столица между сградите на окръжния съд и държавния архив. Трите релефа от различните страни на постамента са с определени сюжети –  победата и превземането на варненската крепост през 1201 г.; битката при Одрин, когато Калоян разгромява кръстоносците с въоръжена за времето армия през 1205 г.; короноването от папата – цар Калоян е единствения български цар, коронован от папата за крал на българите; другият релеф е самият надпис цар Калоян с годините на царуването му. Облицовката на постамента е от гранит.

       Билгарите създадоха и пеят песен, величаеща   цар Калоян.

    Категория: ВЕЛИКИТЕ БЪЛГАРСКИ ВЛАДЕТЕЛИ | Добавил: администратор (13.04.2011)
    Прочетено: 1312 | Тагове: румеи, битка, Калоян, Латинска империя, Балдуинова кула, Търново, Балдуин, одрин | Рейтинг: 0.0/0
    Всичко коментари: 0
    Материали могат да се добавят само след регистриранция
    [ Регистрация | Вход ]