Моята библиотека
ТЪРСЕНЕ
Change Language
Выбрать язык / Choose language:
Ukranian
English
French
German
Japanese
Italian
Portuguese
Spanish
Danish
Chinese
Israel
Arabic
Czech
Estonian
Belarusian
Latvian
Greek
Finnish
Serbian
Bulgarian
Turkish
Меню
    СПОДЕЛИ
    Меню
    Моите гости..

    Кой какво чете
    Статистика

    Online 1
    Guests 1
    ПРИЯТЕЛИ 0
    Трафик
    Сайтът е регистриран
    Яндекс.Метрика
    Свързани сайтове
    Посетители
    Free counters!
    Рекламный трафик
    Главна страница » Статии » КУЛТУРА » БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОР

    РОДОПСКА ФОЛКЛОРНА ОБЛАСТ

    Родопска фолклорна област

        Вслушайте се в Родопа планина, тя е море от песни. Родопската песен е звучна, волна, широка, гальовна. Преобладават лиричните едногласни мелодии с широкотонов обем. Характерен интервал за родопските мелодии е септимата, както и малката терца в края на песента. Най-чист е стилът на Средните Родопи, където и до днес народната песен звучи нестихващо.
       Дивната планина е населена предимно с малки села и махали и тук все още намираме песни в тясна връзка с живота на хората, чисти, неподправени, искрени. В Родопите жените пеят полузакрито, с нежно тонообразуване. Естествената постановка на родопските певици им позволява да пеят в значително по-висок регистър и особено българомохамеданките, които имат по-широк гласов диапазон. У мъжете преобладават ниските гласове – баритон и бас. В Родопите народната песен се изпълнява равностойно от мъже и жени.Старинните езикови форми, запазени в песните на родопското население подсилват тяхната оригиналност и им придават особена прелест. Любими стихови стереотипи, с които изпъстрят текста са: "девойко, мари хубава”, "малеле, моя майчице” и др.Тук пробладават песните на седянка, които по тематика са разнообразни, но преобладават любовните, тъй като на седянка ходят предимно младите.Обичайните песни в Родопите са на изчезване – липсват коледарските и лазарските песни – това се отнася и за жетварските, тъй като това не е характерен поминък за този край, а и на българомохамеданката е било забранено да пее на нивата. Все още са запазени сватбарските песни, които в близкото минало са заемали специално място в сватбения ритуал.Много са разпространени песните на гурбет, които са били два типа – на тръгване и на връщане. Към тези песни спадат едни от най-поетичните образци, в които е отразена тъгата на гурбетчиите.Близки до този жанр са овчарските песни, отразяващи основния поминък на родопчанина. В тях се разкрива любовта на овчаря към стадото, към "овена вакъл, каматен”, към "първо либе”, към и къща. За местните мелодии е характерно постепенно движение, но не липсват случаи и със скоково движение, при което всеки устрем нагоре се компенсира с постепенно връщане на мелодията на долу. В Родопите липсва разнообразие на метруми и размери. Преобладават песни в размер 2/4 на хоро. Голяма част от песните са бавни, често без определен размер (безмензурни). Макар и без определен размер, те все пак са подчинени на равномерна метрична пулсация, която е подредена вероятно от традицията бавните песни да се пеят едногласно от солисти или от група певци.





    Музикалните инструменти, които огласят Родопите са малко – гайда (каба), тамбура, кавал. Най-често срещаният музикален инструмент в Родопите е типичната за този район "каба” (ниска) гайда, която е по-голяма по размер от "джура” (висока) гайдата – има по-дълго ручило, което издава нисък, протяжен, матов тон. Може да се срещне и "каба” гайда с 2 гайдуници. На този инструмент се изпълняват всички песенни мелодии. Освен гайдата планината постоянно ечи и от медните овчарски звънци – чановете, чийто звън напомня нежните звуци на родопската тамбура.
    Хората на родопчани са плавни, широки и подчертани твърди стъпки. Кляканията и колениченията са съществена част и особено на бавните прави родопски хора, много често съпроводени от силни възгласи. В Родопите се играе и на песен, при което мъже или жени пеят песента, а другата група отпява. Мъжете играят по-свободно и с широки стъпки, а жените играят в затворен кръг, като танцьорките са плътно наредени една до друга.
       А сега послушайте  "Излел е Делю хайдутин” в изпълнение на Валя Балканска – песента, която наред с произведенията на Хендел, Бах, Моцарт и музиката на различни народи е включена в посланието на човечеството към Космоса "Гласовете на Земята”.

    Категория: БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОР | Добавил: администратор (06.02.2011)
    Прочетено: 514 | Рейтинг: 5.0/1
    Всичко коментари: 0
    Материали могат да се добавят само след регистриранция
    [ Регистрация | Вход ]