Моята библиотека
ТЪРСЕНЕ
Change Language
Выбрать язык / Choose language:
Ukranian
English
French
German
Japanese
Italian
Portuguese
Spanish
Danish
Chinese
Israel
Arabic
Czech
Estonian
Belarusian
Latvian
Greek
Finnish
Serbian
Bulgarian
Turkish
Меню
    СПОДЕЛИ
    Меню
    Моите гости..

    Кой какво чете
    Статистика

    Online 1
    Guests 1
    ПРИЯТЕЛИ 0
    Трафик
    Сайтът е регистриран
    Яндекс.Метрика
    Свързани сайтове
    Посетители
    Free counters!
    Рекламный трафик
    Главна страница » Статии » КУЛТУРА » БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОР

    ШОПСКА ФОЛКЛОРНА ОБЛАСТ

    Шопска фолклорна област


        В народната музика на Средна Западна България се среща цялото тематично разнообразие на българската народна песен.
    Това е областта, намираща се между Стара планина и Пирин, на запад достига до Югославия, а на изток постепенно се влива в Тракийската фолклорна област.
         По нрав, темпераменти език до голяма степен, както и по народните си обичаи, шопите са доста различни от тракийците. Техният музикален фолклор се различава и от този на другите заобикалящи ги области. Шеговитият, с буен темперамент, духовит и находчив шоп е създал музикален фолклор, който отговаря на тези му качества. Той не е особено богат на емоции и мелодика, но ни впечатлява със своята находчивост и изобретателност. Особено характерен тук е двугласът, който е неповторимите си паралелни секунди е един от най-отличителните белези на областта. Певците като че ли сами се стремят да получат секунди – дори там, където могат да се избегнат: долният (по-ниския – ІІ глас) следва движението на основната мелодия, която е с малък тонов обем. Шопските двугласни песни звучат много интересно – някак "остро”, даже пронизващо. Тези песни обхващат всички жанрове – старинни седенкарски, трапезни и особено жетварски песни, които са на един или два гласа. Едногласните песни са по-раздвижени, често с високо провикване в края на мелодията. Пестеливостта в двугласните песни намира пълна компенсация в другия вид шопски песни – речитативните. Те са едногласни, волни, започващи с богато орнаментирано възклицание – подготовка за слушателя, последвано от низходящо движение. Песента завършва обикновено с подобни на началните възклицания с богата орнаментика. По този стереотип на мелодическо развитие, тук се пеят стотици стари, юнашки и исторически песни, наричани от народа "кралимарковски” или "сватовски” песни. Голяма част от едногласните песни са местните жетварски песни "по саме”, които се изпълняват най-често антифонно – една певица запява, друга и отпява. Такива са предимно седенкарските припявки, които тук са на особена почит.
    Изпълнители на местните двугласни песни са само жените, които пеят открито, рязко, особено силно. Едногласните бавни песни, както и жетварските двугласни песни се изпълняват с един типичен маниер на "разтрисане” – насичане на тона. Тук се срещат старинни моноритмични хороводни песни в размер 2/4.
       В Шопската фолклорна област неравноделните размери се срещат в различни по предназначение песни, чието разнообразие се увеличава, колкото повече отиваме на изток, към Пазарджик, Ихтиман и Средногорския район. Тук се среща интересния вариан на размер 11/16 – 10/16 размер, характерен за старинно местно хоро. Тук се среща и ориенталската комбинация 7/16 + 11/16 в традиционните шопски хора "Седи Донка на дюкенче” и "Йовината”.
       Отличителен белег на стила на шопските танци е тъй нареченото "натрисане” (трептене на тялото от кръста нагоре, особено в раменете), както и остротата, с която се изпълняват движенията. Основните движения са ситни, дребни и са съсредоточени в краката, а действителните – командните движения са едри, високи, широки и в тях взема участие тялото. Играта на шопа е лека, жива, сякаш той не стъпва на земята. Танците на шопите често се придружават с мъжествено и енергично "ха-а-а”, "и-и-и” или с ръмжене, говорене, с което се подчертава някоя сложна танцова комбинация. Шопските хора са предимно сключените, водени хора, хора на "леса”. Срещат се много и най-различни танцови комбинации: "Ситно мъжко” хоро в 2/4, "Четворно” в 7/16 ІІ вид, "Йове” в 7/16 + 11/16, "Лиле, лиле” в 9/16, "Дилмано, Дилберо” в 8/16 и др.
       Едни от най-разпространените народни инструменти в Шопския край са дудука, гъдулката, гайдата и кавала. Преобладават двугласните инструменти, които често са съпровождащи на народните песни, но и предимно на едногласните или хороводни
    те.

    Категория: БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОР | Добавил: администратор (06.02.2011)
    Прочетено: 665 | Рейтинг: 5.0/1
    Всичко коментари: 0
    Материали могат да се добавят само след регистриранция
    [ Регистрация | Вход ]