се намира в подстъпите на Витоша и представлява изключително ценна и интересна в историческо, художествено и архитектурно отношение старина. Църквата има дълга и превратна история. Нейната най-стара и малка част датира от началото на XI в. През 1259 г., както съобщава запазеният и досега надпис, е пристроена сграда на два етажа - долният е предназначен за гробищно помещение на болярина дарител (ктитор) на църквата, а горният е бил определен за дворцов параклис. Третата част на църквата е строена много по-късно (средата на XIX в.) и няма архитектурна и художествена стойност.

        Най-забележителното в църквата са стенописите от 1259 г., които покриват стените на двата етажа на втората част и представляват втория слой на първата църква (последните сега са почти цялостно разрушени). Запазените фрески се отличават с богатството на светли и жизнени тонове. Те говорят за четката на майстор (името му е неизвестно) с голям талант и култура, със сериозно познаване на канона, но и с вярно и наблюдателно око, с будна мисъл и съзнание. Авторът свързва и останалата религиозна мистика с реалната действителност.В Боянската църква се наблюдават 89 различни сцени, в които заедно или самостоятелно са изписани 240 човешки образа. Особен интерес представляват някои от композициите и отделните образи.

      В първата част на църквата това са образите на т. нар. военни светци, обикалящи в един ред цокъла на църквата. Художникът ги изобразява като изящни статуарни фигури с облекла на съвременните нему български воини. Техните ризници и въоръжение днес са рядко ценен историко-етнографски материал. Лицата им са разнообразна портретна галерия от хора с индивидуален характер и различна възраст, но всичките са подчертано народностни типове.

      Интересна сцена в тази част е "Тайната вечеря", в която са зографисани типични български битови елементи - бял месал на черни райета на скута на апостолите. Храната е простонародна, българска - чеснов лук, ряпа, хляб. Тези и всички надписи по стенописите от 1259 г., които са на средновековен български език, ярко доказват, че боянският майстор е българин, при това човек от народа.Прекрасна художествена творба представлява и образът на Христос Евергет (благодетел). Характерно индивидуализиран е образът на св. Ефрем (на северната стена, втората част). Особено изразителен е образът на детето Христос от сцената "Майката с детето" (над вратата в първата част на църквата).

      Връх на творчеството на боянския майстор са четирите портрета на ктиторите на църквата - севастократор Калоян и жена му Десислава и на българския княз Константин-Асен и жена му Ирина. Образите са точно индивидуализирани, а облеклата и украсата ни дават точна представа за официалното дворцово облекло през XIII в.

     Изкуството на боянския майстор е най-бележитият връх в развитието на българската и балканската средновековна живопис. Той ни е оставил богата портретна галерия на българското средновековно общество. Може да се каже, че много от особеностите на боянските стенописи произтичат от интереса на техния автор към човека и неговия духовен мир. Всъщност това е и основният сюжет на тези стенописи. В една твърде ранна епоха (XIII в.) действителността става обект на реалистично изображение. Творбите в Боянската църква представляват безценно историческо и художествено наследство. Те са наша законна национална гордост. Боянската църква се намира в кв. "Бояна" (8 км на юг от София).

Стенописи от 1259 г.
Fresco 1259 year