Главна страница » Статии » Моите разкази » ЛИЧНОСТИ |
ГЕНА ДИМИТРОВА, световно известна оперна певица, сопрано Родена на 6 май 1941 г. в село Беглеж, област Плевен. Преди повече от четири десетилетия едно 18-годишно момиче гледа за първи път "Аида" на Джузепе Верди. Дотогава Гена познава операта единствено от прожекциите в родното си село Беглеж, Плевенско. Там гледа филмите "Руслан и Людмила", "Иван Сусанин" и "Каста Дива". Бъдещата прима започва да пее непрестанно - у дома, на училищната сцена, на полето. На 20 години против волята на баща си тя е приета в Музикалната академия и става ученичка на изключителния певец и педагог проф. Христо Бръмбаров. Той открива таланта й, изричайки знаменателно: Това е глас, който се ражда на сто години веднъж. Тя е единствената певица в света, която в
продължение на десетилетия пее непрекъснато и на границите на съвършенството
"жестоките" партии на Абигайл, лейди Макбет, Джоконда, Турандот. На
13 май 1983 г.
е нейният триумфален дебют в Ню Йорк в "Карнеги хол" с Абигайл в
операта "Набуко" от Верди. През сезона 1983/1984 г. тя е обявена за
най-добра изпълнителка в "Ла Скала" и е удостоена с наградата
"Джакомо Пучини" за високи постижения в интерпретацията на централни
образи в опери на Пучини. Същата година е удостоена с приза
"Паренсов" на ръководството на "Ла Скала" за участие в
спектакъл с най-голям успех пред публиката. Абсолютно признание, каквото никога
не е отреждано на чуждестранна певица, е трикратната покана да открие сезоните
на миланския театър. Това се случва през 1983 г. с Турандот от едноименната опера от
Пучини, през 1985 г.
с Амнерис (партия, изпълнявана винаги дотогава от мецосопран) от
"Аида" на Верди и през 1986
г. в Абигайл от "Набуко" на Верди. На 27 юни 1987 г. Гена Димитрова
получава едно изключително отличие - в родния град на Джузепе Верди - Бусето, й
е връчена наградата "Златен Верди" за нейното забележително
майсторство в интерпретирането на образите на Вердиевите героини, присъждана
дотогава само на италиански певци. Българката е призната за една от
най-големите Вердиеви певици на всички времена. През 1996 г. е удостоена с орден
"Стара планина", първа степен. На 19 ноември 1996 г. е обявена за почетен
член на Софийската опера по повод 30-годишната й сценична дейност. На 31 януари
1997 г.
получава наградата "Кристална лира", връчена за първи път от Съюза на
българските музикални и танцови дейци. За примата най-доброто, което е направила, е плочата на "Набуко". Любимата й роля е Елизабет от "Дон Карлос". Най-много е пяла Тоска, а най-много я е мъчила "Аида". На оперната прима партнират най-добрите певци, диригенти, режисьори. Пяла е с тримата велики тенори - Пласидо Доминго, Хосе Карерас, Лучано Павароти. Най-авторитетните издания по света й посвещават по цели страници. Наричат я новата Мария Калас, съперница на Съдърланд. Ненадминатият Херберт фон Караян, който бил много скъп на похвалите, се прекланя пред таланта й. Чува я за първи път в Берлин, където Гена Димитрова се представя с първата ария от "Макбет". Краката й треперят от притеснение, сърцето й е пред пръсване "Благодаря ви. Доживях да чуя един глас, който само боговете заслужават" възкликва възторжено маестрото. За нея тези слова са най-голямото признание в живота й. Критиката я обявява за "глас на столетието" и "глас, който покорява света". За работата си с прочутото сопрано корифеят на киното и театъра Франко Дзефирели казва: "Гена Димитрова е един от най-големите гласове на века." Отдаденост е едно от определенията, които най-много пасват на вулканичния й глас и характер. В последните години от живота си тя предава своя опит на млади талантливи музиканти и певци в майсторските си класове и казва: "На всичко съм готова за учениците си! Дори на челна стойка да застана!" За оперната прима Рангел Вълчанов прави пълнометражния документален филм "Гена Димитрова" (1984). Изграден е върху шест изпълнени от нея арии в оперите "Лейди Макбет", "Отело", "Дон Карлос", Норма", "Набуко", "Джоконда". Създадени са и документалните филми "Гена - живот в образи" на продуцентска къща "Едита" и "Гласът на Гена - гласът на "Арената" на Дочо Боджаков. Венелин Кръстев издаде книгата "Гена Димитрова" със 130 фотоса. За 60-годишния си юбилей звездата се изповяда в книга, дело на Магдалена Манолова. На 11 юни 2005 Гена Димитрова почина в Милано. НА 6 МАЙ 2011 ГЕНА ДИМИТРОВА ЩЕШЕ ДА НАВЪРШИ 70 ГОДИНИ. НЕКА ОТНОВО СИ Я СПОМНИМ С КОРОНА | |
Прочетено: 948
| Тагове: |
Всичко коментари: 0 | |