Моята библиотека
ТЪРСЕНЕ
Change Language
Выбрать язык / Choose language:
Ukranian
English
French
German
Japanese
Italian
Portuguese
Spanish
Danish
Chinese
Israel
Arabic
Czech
Estonian
Belarusian
Latvian
Greek
Finnish
Serbian
Bulgarian
Turkish
Регистрация
СПОДЕЛИ
Меню
Моите гости..

Кой какво чете
Статистика

Online 1
Guests 1
ПРИЯТЕЛИ 0
Трафик
Сайтът е регистриран
Яндекс.Метрика
Свързани сайтове
Посетители
Free counters!
Рекламный трафик
Главна страница » Статии » Моите разкази » НОВИНИ

СУЕЦКИ КАНАЛ

Суецки канал

Средиземно море - люлка на древна цивилизация! Морето, което се намирало в средата на тогавашния познат свят, било кръстосвано от корабите на смели мореплаватели: финикийци и елини, римляни и картагенци. Те носели скъпи товари по всички посоки, а по бреговете му процъфтявали богати градове. Днес пътищата на корабите са много по-дълги и те не свършват по крайбрежията на Африка и Балканския п-в, Мала Азия и Апенинския п-в.

Повечето от корабите само преминават през Средиземно море, за да се отправят през Суецкия канал по най-късия път за източните страни и обратно.Още преди хиляди години хората разбрали ползата от съединяване водите на Средиземно и Червено море. По сведения на Херодот, Страбон и др. в дълбока древност делтата на р. Нил и Червено море са били свързани с канал, наречен "Канал на фараоните". Макар че в VIII в. от н. е. по заповед на завоевателя на Египет - багдадския халиф Мансур, каналът бил закрит, следите от него личат и днес. Завладяването на Източното Средиземноморие от турците прекъснало връзката на европейските търговци с Индия. Това наложило да се търси друг път за тази приказно богата страна и такъв бил открит по море чрез заобикаляне на Африка от юг. Корабите, които се отправяли към далечните източни страни, обикаляли Африка, борели се със свирепи урагани около нос Добра Надежда, а моряците умирали от жажда в безветрената ивица на екватора.

Изминавали се хиляди излишни мили, губели се месеци и години в изтощително плаване. Идеята за свързване на Средиземно с Червено море, която се подхвърляла от време на време, бързо потъвала в забрава. Първият по-сериозен опит в това отношение бил направен едва по време на похода на Наполеон в Египет през 1798 - 99 г.. Но изчисленията показали голяма разлика между водните равнища на двете морета и проучванията прекъснали заедно с провала на похода. Бързото развитие на промишлеността в Европа в XVIII и XIX в. наложило да се увеличи превозът на товари с голям обем - въглища, руди, дървен материал, зърнени храни и др. Превозването на големи разстояния по обширните океани ги оскъпявало. Ето защо идеята за прокопаване на тясната ивица суша между Средиземно и Червено море, за да се избегне заобикалянето на Африка, отново излязла на преден план.В 1851 г. френското правителство успяло да получи от краля на Египет Саид паша разрешение за прокопаване на канал през територията на страната. Това станало с помощта на френския консул в Александрия Фердинанд Лесепс, на когото било възложено да организира дружество. Това дружество започнало да събира средства и да подготвя и ръководи строежа. Хиляди египетски селяни (фелахи) със собствените си ръце прокопавали канала при крайно тежки условия - от глад, изтощения и болести загинали над 20 хиляди египтяни.

След близо 11 години робски труд (25. IV. 1859 г. до 17. XI. 1869 г.) каналът бил завършен и открит с големи тържества. Англия всячески саботирала строителството на Суецкия канал, защото той скъсявал пътя на нейните съперници към колониите и. Но това не попречило на английските колонизатори да променят отношението си към канала след неговото завършване. Виждайки голямата стопанска изгода от използването му и неговото важно стратегическо значение, използвайки финансови затруднения на Египет, през 1875 г.Египет бил окупиран от английските войски и от 1882 г. каналът фактически преминал под английски контрол. Десетки години Англия и франция били облагодетелствани от използването на Суецкия канал. По-късно и други страни, като Италия, Германия и САЩ, се намесили в борбата за овладяване на този пряк воден път. Египетският народ не се помирил с господството на чуждите завоеватели в своята страна. Особено силно се разраства националноосвободителното движение след Втората световна война, когато много народи се освободиха от оковите на империализма. английското правителство купило египетските акции за 4 милиона фунта стерлинги. След тази изгодна за Англия сделка каналът станал англофренско владение.

През 1952 г. е ликвидирана опората на английския империализъм - монархията в Египет. От 1953 г. тази страна е провъзгласена за република. След 74-годишното пребиваване в 1956 г. английските войски напускат Египет и на 26 юли същата година египетското правителство обявява национализацията на Суецкия канал. Така египетският народ става господар и на тази част от своята земя, която носела огромни печалби на колонизаторите цели 87 г. Дължината на Суецкия канал е 161 км, ширината от 150 до 200 м, а най-малката дълбочина - 12 м. Това позволява по канала да преминават кораби с дължина до 265 м и ширина до 29 м. Пределната скорост на движение е около 14 км в час, която е достатъчна да се премине по канала за около 11-12 часа. През 1976 г. започна работа по разширяването и вдълбаването на канала с цел по него да могат да преминават кораби с по-голям тонаж. Корабите, навлезли в канала от Порт Саид на Средиземно море, достигат гр. Суец - пристанище на Червено море. То е израснало след съединяването на двете морета. Корабите се придружават от специални водачи - лоцман, които познават отлично канала по цялото му протежение.

За да се осигури безопасно движение, корабите не се разпръсват безразборно по канала. Този кораб, който трябва да направи път, се приближава към брега и под ръководството на лоцмана се завързва за специално поставени стълбове. Областта, през която минава Суецкият канал, се отличава с почти равнинен релеф - на север се срещат заблатени площи, а останалата част е леко нахълмена и покрита с пясъци. В някои участъци каналът минава през солени езера. Суецкият канал е без шлюзи, което спомага за по-бързото двупосочно движение на корабите. Водното равнище по цялото му протежение е почти еднакво, защото разликата между Средиземно море и Червено море е само 25 см. Понякога каналът става по-плитък. Това се дължи на силните северозападни ветрове, които връхлитат с голяма скорост и особено ако в същото време в Червено море започва отлив. Лоцманът обаче знае на кои места и с колко се е понижило нивото на водата. А при прилив или силни ветрове течението, идващо от Суецкия залив в канала, достига 4-5 км в час и нивото на водата в началото му се повдига над 2 м височина.

Стоейки на капитанското мостче, лоцманът от време на време оглежда синьото небе дали няма да се появи някое облаче или друг признак, предвещаващ северозападен вятър, или още по-лошо - пясъчна буря. Тогава милиарди песъчинки се носят във въздуха и хапят, жилят, бодат и запълват всички пролуки. Да се гледа е невъзможно, а и почти нищо не се вижда, дишането се затруднява. В такива случаи даже и най-опитните лоцмани завързват корабите и чакат, докато условията станат благоприятни за работа.Каквото и да предприеме лоцманът, той трябва да сигнализира било със сирена, флаг и др. средства, за да знаят идващите след него какво да правят. Корабът намалява ход - дава се сигнал, спира машините - също сигнал, решат да отбият кораба встрани, за да го завържат - пак сигнал и т. н. За снабдяване на корабите с прясна вода успоредно на Суецкия канал е прокаран друг канал, водите на който идват от р. Нил.

При гр. Иемаилия той се разделя на два клона: северен (канал Абасия) - отиващ към Порт Саид, и южен - в Суец. Общата му дължина е около 180 км, ширина 8-10 м и дълбок 1,6 м Суецкият канал има много голямо значение за световната търговия. През него преминават 15% от световните океански превози и повече от 20% от превозите на нефт и нефтопродукти. Причина за това е голямото съкращение на пътищата. Така например пътят от Одеса до Бомбай около Африка е дълъг близо 22 000 км, а през Суецкия канал - само - 7700 км; от Марсилия до Бомбай - съответно 15 700 км и 7300 км.Интересно е да се отбележи, че през 1961 г. през Суецкия канал са превозени стоки, възлизащи на 173 млн. тона, от които над 140 млн. тона са преминали в северна посока. Това означава, че корабите на Великобритания, Норвегия и Франция, които заемат челно място, пренасят в Западна Европа огромно количество суровини от Африка, Азия, Австралия и Океания. Най-голям дял се пада на нефта и нефтопродуктите - 70%, по-малко на рудите, памука, вълната, ютата и др. Корабите, които преминават по Суецкия канал, плащат определени такси. Преди национализацията тези печалби отиваха в бездънните каси на английските и френските акционери. Сега се използват за изграждане стопанството на APE.

Категория: НОВИНИ | Добавил: администратор (23.04.2011)
Прочетено: 1178 | Тагове: средиземно море, канал, червено море, годишнина, суецки, строеж, суец | Рейтинг: 0.0/0
Всичко коментари: 0
Материали могат да се добавят само след регистриранция
[ Регистрация | Вход ]