Който е виждал красотата на Пиринския край, той може би е усетил и неговата
музика. Характерна отличителна черта на пиринската песен е двугласът. Често една певица
изпълнява първия глас, а две, три или четири певици изпълняват втория равен
глас, наречен "исо”. Заради малкия тонов обем на песните понякога първият глас
слиза под втория. Мелодичната линия е плавна, срещат се характерните
превиквания. Някои мелодии се изпълняват с "ацане” (хълцане) и "тресене”
(къдрене, разтрисане на гласа). Голяма част от песните са безмензурни (без
размер). Събират се на седянка група жени, споглеждат се и започват изведнъж да пеят.
Звучи двугласно чудесна мелодия, чисто, ясно, красиво, сякаш цял живот са
репетирали и дялали мелодията, за да стане тя така съвършена, оригинална,
богата на багри, неповторима по звук. Народна песен в Пиринския край е твърде
разнообразна, защото тук са ставали големи преселвания, най-вече от Драма, Сяр,
Демирхисар и др. Тук намираме почти от всички видове жанрове характерни за
българския народ. Най-обичани от трудовите песни са жетварските, които се пеят
сутрин, на обед, на почивка, на връщане от полето и по време на жътва. Други
любими песни тук са седенкарските, които ги наричат още "на седешки”. Те са
разнообразни по тематика и мелодика и са един от най-запазените жанрове. Макар,
че на много места хорото не се играе на песен, хороводните песни се пеят заради
игривите им мелодии и интересно съдържание. Те са предимно в размер 2/4, 7/16
(мъжка и женска ръченица) и 9/16. Остроумие и хумор лъха от тези чудни пирински
песни, в миналото звучали по мегдани и народни празници. Особено характерния
размер 7/16 от ІІ-ри вид, мъжка ръченица с първи дълъг дял е най-типичния
местен белег. Много известни на целия народ пирински песни са в този размер:
"Македонско девойче”, "Лиляно моме, Лиляно”, "Зашумете мури от Пирина” и много
други. В същи типичен размер 7/16 ІІ вид е и песента "Се запали, пиле Трено”,
която ще чуете в изпълнение на мъжка вокална група (също много характерен начин
на пеене в този край). В този размер 7/8 (7/16) се пеят песни на хоро, на
седянка, трапезни, сватбарски и др.
В този край липсват богато орнаментираните бавни песни, характерни за съседните
на Пиринска област Родопи, Тракия и Северна България. Тук се срещат особен род
по-резки извивки, които придават стегнат характер на бавните песни изпълнени с
хълцания и разтрисане. Старите пирински песни са на типичен пирински диалект – западно българско
наречие, богато на архаизми, със запазени интересни граматически форми и
типични звукосъчетания. Докато главните носители на типичната местна двугласна песен в Пиринския край
са жените, на музикални инструменти свирят предимно мъжете. Широко
разпространени тук са тамбурата и гайдата "джура" (висока), тъй като и двата
са двугласни. Младите момци свирят на "сворче” – овчарска свира. Характерни за
този район са и зурната съчетана с тъпан. Тамбурата е любим инструмент за
сформиране на народни оркестри в района. Тук на сватби и други народни веселия често се срещат малки, но звучни ансамбли
от 2 зурни и тъпан – първата зурна свири мелодията, а втората свири равен тон
(исото). Този двуглас е типичен за източно-православната църковна музика. Танците на Пиринска област са разнообразни и се делят на мъжки и женски.
Женските танци се играят най-често на песен и то в умерено темпо. Тези хора се
развиват в кръг, полукръг, права редица и поединично. Мъжките танци се развиват
в по-бързо темпо благодарение на инструменталния съпровод. Движенията им са
високи, с подскоци, притичване и пружиниране. Бавните танци са с характерни
леки стъпки, остри сечения, придружени с паузи, които броят няколко такта,
въртения, коленичене и навеждане на тялото. Тези движения са наситени с много
чувство, мъжественост и пластика. Типично тук е "Македонското хоро” в размер
8/8.