Созопол, 27 август - 5 септември

Аполония - най-големият български фестивал на изкуствата, възниква в далечната 1984 г. като приятелска инициатива на традиционно летуващи в Созопол музиканти, художници, театрали, кинематографисти, писатели и журналисти.

Организирани и амбицирани от цигуларя Димо Димов - лидер на световноизвестния струнен квартет, носещ неговото име, те сформират малък екип, който преодолява предвидими и главно неподозирани трудности.

На първите пристигащи участници веднага прави впечатление нещо неочаквано. На Аполония за артистите се грижат техни колеги, също артисти, които са се нагърбили с всичко - от избора и съставянето на програмите до най-дребните битови проблеми.

Тогава, още от първото откриване, Аполония налага своя стил - курортен фестивал в края на лятото, в който има сцени и зали за всички изкуства в изобилие от жанрове и форми - както популярни, така и по-трудни, по-високи, дори елитарни.

На 1 септември 1984 г. на сцената на Амфитеатъра, специално построен по инициатива на ентусиастите и със съдействието на тогавашната управа на Созопол, излиза световният бас Никола Гюзелев и в съпровод на пианиста Теодор Мусев изпълнява песни от камерното творчество на Модест Мусоргски. Една нелека, дори твърде странна за лятна вечер край морето програма, но посрещната с небивал възторг.

На другия ден Никола Гюзелев прави знаменитото си заклинание: Пазете този фестивал!

Тогава, от 1 до 12 септември, скуката край морето е направо взривена - 18 концерта, 8 театрални и 4 балетни представления, четири поетични рецитала, 8 изложби, прожекции на 6 премиерни игрални филма и на още 50 документални и 60 анимационни. Всички зали винаги са препълнени...

За 27 години в Созопол на Аполония са идвали почти всички най-големи личности в българската култура и изкуство, мнозина - по няколко пъти.

Наред с тях, свои първи стъпки пред публика в градчето са правили млади изпълнители, тепърва тръгващи по световните сцени.

Традицията е афишът за вечерите в Амфитеатъра да задоволява най-широк спектър предпочитания.

През годините театралната програма - в салона на читалище "Отец Паисий" - е включвала и най-интересното за публиката от отминалия сезон, и смели експерименти, чиито автори търсят първа проверка за опитите си пред курортната публика. Едно поколение театрали и феновете им никога няма да забравят, че именно в Созопол, на Аполония, през септември 1988 г. за първи път в България се игра Бекет - "В очакване на Годо" - знаменитият спектакъл на Леон Даниел с Йосиф Сърчаджиев, Ивайло Христов, Атанас Атанасов, Мирослав Косев и Веселин Ранков.

В началото в църквата "Св.СВ. Кирил и Методий", сега в Историческия музей, концертите камерна музика предлагат образци на класика и съвременни произведения в изпълнение на звезди и млади таланти. През последните години тези концерти най-често са възможност за изява на млади българи, които печелят успехи по света, но все още са по-слабо познати у нас.

Традиционно богата е литературната програма - главно премиери на нови книги, понякога преди още да бъдат отпечатани.

В Художествената галерия в Стария град вече години наред особен интерес предизвиква и Театърът на маса - вечери, в които популярни актьори четат непознати пиеси.

Там, в Художествената галерия, са подредени и изложбите на Аполония.

Късно вечер в клуб ОББ е сцената за джаз и добро настроение с участие на всички български звезди, а и с елитни гости от света.

Прожекциите на нови български филмови хитове бяха в читалищния салон, но от тази година са в Дома на флота в по-удобни за публиката часове.

... Още тогава, някъде в първите години на Аполония, писателят Георги Данаилов, попитан как си обяснява наплива на хора към всички зали, каза: "Най-симпатична ми е онази публика, която носи празника в душата си. Идва, за да се радва, а не злорадо да очаква провала..."

И  Аполония е за всички, които носят празника в душата си.