| Главна страница » Статии » Моите разкази » БЪЛГАРСКИ ФОЛКЛОР |
Родопска фолклорна област
Вслушайте се в Родопа планина, тя е море от песни. Родопската песен е звучна,
волна, широка, гальовна. Преобладават лиричните едногласни мелодии с
широкотонов обем. Характерен интервал за родопските мелодии е септимата, както
и малката терца в края на песента. Най-чист е стилът на Средните Родопи, където
и до днес народната песен звучи нестихващо.
Дивната планина е населена предимно с малки села и махали и тук все още намираме песни в тясна връзка с живота на хората, чисти, неподправени, искрени. В Родопите жените пеят полузакрито, с нежно тонообразуване. Естествената постановка на родопските певици им позволява да пеят в значително по-висок регистър и особено българомохамеданките, които имат по-широк гласов диапазон. У мъжете преобладават ниските гласове – баритон и бас. В Родопите народната песен се изпълнява равностойно от мъже и жени.Старинните езикови форми, запазени в песните на родопското население подсилват тяхната оригиналност и им придават особена прелест. Любими стихови стереотипи, с които изпъстрят текста са: "девойко, мари хубава”, "малеле, моя майчице” и др.Тук пробладават песните на седянка, които по тематика са разнообразни, но преобладават любовните, тъй като на седянка ходят предимно младите.Обичайните песни в Родопите са на изчезване – липсват коледарските и лазарските песни – това се отнася и за жетварските, тъй като това не е характерен поминък за този край, а и на българомохамеданката е било забранено да пее на нивата. Все още са запазени сватбарските песни, които в близкото минало са заемали специално място в сватбения ритуал.Много са разпространени песните на гурбет, които са били два типа – на тръгване и на връщане. Към тези песни спадат едни от най-поетичните образци, в които е отразена тъгата на гурбетчиите.Близки до този жанр са овчарските песни, отразяващи основния поминък на родопчанина. В тях се разкрива любовта на овчаря към стадото, към "овена вакъл, каматен”, към "първо либе”, към и къща. За местните мелодии е характерно постепенно движение, но не липсват случаи и със скоково движение, при което всеки устрем нагоре се компенсира с постепенно връщане на мелодията на долу. В Родопите липсва разнообразие на метруми и размери. Преобладават песни в размер 2/4 на хоро. Голяма част от песните са бавни, често без определен размер (безмензурни). Макар и без определен размер, те все пак са подчинени на равномерна метрична пулсация, която е подредена вероятно от традицията бавните песни да се пеят едногласно от солисти или от група певци.
Музикалните инструменти, които огласят Родопите са малко – гайда (каба),
тамбура, кавал. Най-често срещаният музикален инструмент в Родопите е типичната
за този район "каба” (ниска) гайда, която е по-голяма по размер от "джура”
(висока) гайдата – има по-дълго ручило, което издава нисък, протяжен, матов тон.
Може да се срещне и "каба” гайда с 2 гайдуници. На този инструмент се
изпълняват всички песенни мелодии. Освен гайдата планината постоянно ечи и от
медните овчарски звънци – чановете, чийто звън напомня нежните звуци на
родопската тамбура. | |
| Прочетено: 746 | Рейтинг: 5.0/1 |
| Всичко коментари: 0 | |
