Главна страница » Статии » Моите разкази » ПЪСТРИ ХАЛИЩА |
София ( втора част ) След Освобождението По време на Руско-турската война от 1877-1878 година София е освободена на 4 януари 1878 година (23 декември 1877 година стар стил) от руски части под командването на генерал Йосиф Гурко. Златарската чаршия в
София от края на 19 век
На 20 октомври 1878 година от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България (3 април е обявен за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция (по време на Освобождението градът наброява 11,649 души) Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и
важен политически, административен, икономически, научен и културен център на
страната. Започва концентрацията на капитали и развитието на промишлеността.
Започва изграждането на предприятия на електродобивната, металодобивната,
пивоварната и дървопреработвателната промишленост. В повечето случаи това са
все още малки фабрики и работилници. Към края на века на река Искър над
Панчерево е построена първата водноелектрическа централа, което
осигурява електроенергия за града. В 1893 година е построена жп линията
София-Перник. Следва жп линия до Пловдив, Варна и много други участъци на България. Първият общински печат На Разпети петък, април 1925 година в София е извършен атентатът в църквата „Света Неделя", най-тежкият терористичен акт в историята на България. Убити са 170 души и са ранени 500. Софийската промишленост страда много от бомбардировките в София по време на Втората световна война. На 10 януари1944 година и на 30 март 1944 година съюзническите ВВС (на Великобритания и Съединените американски щати) извършват две въздушни нападения и бомбардировки над София — разрушен е почти целият център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12,657 сгради. Катедралата "Св.Неделя" след атентата, април 1925 година. 1945-1990 През 1945 г.
е одобрен нов общ градоустройствен план на столицата, т.н. План „Нейков". След
спорен референдумнародна република и се установява
отечествено-фронтовска власт, което значително променя облика на столицата.
Нейната численост започва да расте с бързи темпове, най-вече поради централизацията и колективизацията. Започва да се обръща по-голямо
значение на тежката промишленост и индустриализацията, като продължава градоустройството и жилищното строителство. През 1958
година е построен Кремиковци. Разширява се и се обновява пътната мрежа и
градския транспорт. Все пак през 1970-те години архитектите успяват да се
преборят с плановете дотогава да се разчисти градския център за социалистическо
строителство, като се разрушат старите сгради (виж Комплекс Ларго).
Така от разрушение са спасени бившият царски дворец, Военният клуб, БАН и други
сгради край Централни Хали, Женския пазар, Лъвов мост, по "Пиротска"
и "Екзарх Йосиф". През втората половина на 20 век към София са присъединени много от съседните
села, които дотогава са самостоятелни - Биримирци и Обрадовци през 1955 година, Княжево през 1958 година, Бояна, Враждебна, Връбница, Горна баня, Драгалевци, Дървеница, Илиянци, Малашевци, Обеля,
Орландовци, Симеоново и Слатина през 1961 година, Суходол, Требич и Филиповци през 1971 година, Ботунец, Горубляне, Кремиковци, Сеславци и Челопечене през 1978 година. Hационален дворец на
културата Комплекс Ларго След 1990
След падането на режима на Тодор Живков през 1989 година, следва нов подем в строителството. Построени са много нови модерни сгради, много от тях с чужди инвестиции. Икономика и обществени институцииМежду двете световни войни основните придобивки на промишлеността в София са мелници, текстилни, каучукови и цигарени фабрики. Преди бомбардировките от 1944 година около 37 % от промишлеността на страната е концентрирана в столицата. В този период започва и развитието на науката и образованието - строеж на редица висши учебни заведения, научноизследователски институти, болници, комбинати, заводи и фабрики. Днес София е най-голямият промишлен център на България като преимущество се
дава на развитието на тежката промишленост. На територията на София има около
800 големи предприятия. В София са съсредоточени 75% от черната металургия, 50% от полиграфическата, 15% от
електротехническата и електронната промишленост, 14% от кожухарската
и обувната промишленост на страната. Произвежда се химическа,
текстилна и хранително-вкусова продукция. Отраслите строителство, търговия и транспорт, свързващи материалната и социалната
инфраструктура на големия град, са силно развити. Частният сектор на територията
на Столична община е концентриран предимно в сферите на търговията и услугите. В София оперират и Софийската стокова борса и Българската фондова борса.
Сградата на Народното събрание
Като следствие от централизираната планова икономика около 50% от БВП на България се пада на столицата. Тук са съсредоточени
централите на финансовите институции. Средната работна заплата в София е
най-висока за страната. В София са съсредоточени всички органи на държавната власт — законодателна,
изпълнителна и съдебна. В центъра на столицата се намират сградите на Народното
събрание, Президентството, Министерски съвет и всички министерства. В града се
помещават и всички висши институции на съдебната власт — Върховен касационен
съд, Върховен административен съд, Висш съдебен съвет, Главна прокуратура. Тук
са и други национални институции (Конституционен съд, Национален статистически
институт, Главно управление на пътищата и др.), редица стопански учреждения
(Българска стопанска камара и др.), също и органи, чиято главна задача е
осъществяването на провежданата в страната реформа (Агенция по приватизацията,
Агенция за масова приватизация, Агенция за чуждестранните инвестиции и др.).
Площадът между Президентството и Министерския съвет
В София са седалищата на Българската народна банка, на преобладаващата част от местните и международните банки в страната, централите на много неправителствени организации, фондации и др. Тук се намират Светият синод на Българската православна църква, Главното мюфтийство на мюсюлманите в България, Главният равинат на израилтянското вероизповедание, както и други официално регистрирани вероизповедания. В столичния град са партийните централи на почти всички политически партии в страната, на главните синдикални организации и др. Във връзка с процеса на интеграция на България към Европейския съюз, редица правителствени и неправителствени организации започнаха работа в тази насока в София. След подписването на споразумението за присъединяване тук развиват своята дейност Съветът за асоцииране с ЕС и Делегацията на Европейската комисия в България.От Google.bg | |
Прочетено: 1017 | Коментари: 1 | Рейтинг: 5.0/1 |
Всичко коментари: 1 | ||
| ||