Богати или бедни, омъжени или не, майките са си майки и трябва да имат равни права. Но законът дава на едните повече отколкото на другите.

 „Ние, народните представители от Седмото народно събрание,  в стремежа си да изразим волята на българския народ, като обявяваме верността си към българските ценности: свобода, мир, хуманизъм, равенство, справедливост и търпимост…”

      Така започва Конституцията на Република България. Тя като върховен закон ни гарантира спазването на общочовешките ценности.

      И някъде по-надолу, в член 6, се казва с големи букви, че „ ВСИЧКИ ХОРА СЕ РАЖДАТ СВОБОДНИ И РАВНИ ПО ПРАВА И ДОСТОЙНСТВО”.

                 Това със сигурност е точно така, обаче

като зачетеш  Кодекса нa труда

и през ред, през два, през раздел, през два, си задаваш въпроса: А така ли е всъщност?

      В безбрежното море  от съпътстваща кодекса допълнително обяснителна нормативна база срещаш следната разделяща норма: майките, които получават повече от 300 лева доход на месец, нямат право да получават детски надбавки.

     От социално гледна точка това звучи справедливо, но от гледна точка на  Конституцията – не. Излиза, че едните са повече майки от другите.

     Или пък – едните, родени „свободни и равни”, заслужават повече от другите, родени „свободни и равни”. Има и още! Неомъжените имат право на 12 месеца неплатен отпуск за отглеждане на детето си, а омъжените – само 6 месеца.

      От  социална гледна точка пак звучи справедливо, но от гледна точка на родените „свободни и равни” излиза, че едните заслужават с 6 месеца повече „мама” от другите. Задълбочавайки се в материята, се оказва, че и те имали право на 6 месеца, но не им се признава за трудов стаж.

      Налице е актуалната пенсионна гледна точка: омъжени срещу неомъжени майки. Излиза, че неомъжените имат повече достойнства и права.

      Има и още! Акцията на  Националния Осигурителен Институт към майките, завели децата си на ясла преди да са навършили двегодишна възраст. Излиза, че ако си играеш вкъщи с кукли и колички на килима, ти се полага повече, ако си на килима в яслата. Сигурно си по-свободен и по-равен!

     Всички са прочели Конституцията  и са убедени, че член 6  е спазен. Всички се усмихват, защото са свободни и равни! А Държавата, като страничен безпристрастен рефер, чака търпеливо да започне мачът и всячески им показва, че не я е грижа за тази Конституция.