Моята библиотека
ТЪРСЕНЕ
Change Language
Выбрать язык / Choose language:
Ukranian
English
French
German
Japanese
Italian
Portuguese
Spanish
Danish
Chinese
Israel
Arabic
Czech
Estonian
Belarusian
Latvian
Greek
Finnish
Serbian
Bulgarian
Turkish
СПОДЕЛИ
Меню
    Моите гости..

    Кой какво чете
    Статистика

    Online 1
    Guests 1
    ПРИЯТЕЛИ 0
    Трафик
    Сайтът е регистриран
    Яндекс.Метрика
    Свързани сайтове
    Посетители
    Free counters!
    Рекламный трафик
    Главна страница » Статии » ОТ СВЕТА » НАУКА

    СПЪТНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР

    На 11 януари през 1610 г. Галилео Галилей открива Ганимед, най-големият спътник на Юпитер. галилей

    177 години по-късно немският астроном Уилям Хершел открива Титания и Оберон, първите два от  общо 27-те спътника на Уран

      На днешния ден през 1610 г. италианският математик и астроном Галилео Галилей открива най-големия спътник на Юпитер – Ганимед. Той е смятан за най-големия спътник в Слънчевата система, като неговия радиус е дори по-голям от този на планетата Марс. Няколко дена по-рано, на 7 януари същата години, Галилео открива първите три спътника на най-голямата планета в нашата система – Йо, Европа и Калисто. Имената и на четирите спътника за първи път са използвани от немския астроном Симон Мариус. И четирите имена са взаимствани от гръцката митология, като Йо, Калисто и Европа са имена на любовници на бога Зевс. Ганимед, според легендите, е най-красивия между смъртните и е син на троянския цар Трос и нимфата Калироя. Симон Мариус твърди, че той е откривателят на четирите спътника на Юпитер. През 1614 г. той публикува изследването си под заглавие "Mundus Iovialis anno M.DC.IX Detectus Ope Perspicilli Belgici (Светът на Юпитер, открит с помощта на холански телескоп през 1609 г.)". Той съобщава, че е започнал наблюденията си още през ноември 1609 г., като започва да си води бележки едва на 29 декември по юлиянския календар (8 януари по грегорианския календар). Обаче в публкувания доклад няма информация за проведените наблюдения. Твърдението на Мариус няма как да бъде потвърдено. Между двамата започва словестна война. Репутацията на Мариус не е особено добра. През 1607 г. под негово влияние ученикът му Балдесар Капра публикува книга, която всъщност е написана от италианския астроном. Мариус също се обявява за откривател на галактиката Андромеда, която всъщност е била позната на арабските астрономи още от средновековието. В крайна сметка за откривател на четирите спътника се смята Галилео Галилей. Те са наречени още Галилееви спътници. Официалните имена, дадени от Мариус започват да се използват едва в началото на ХХ век. Преди това са наричани Юпитер 1, 2, 3 и 4. Според данните, събрани от Галилео, Ганимед е изграден от три слоя - сравнително малко на размери разтопено желязно ядро, обхванато от силикатна мантия и повърхностна покривка от вода в течно и твърдо състояние. Наличието на обособено метално ядро е признак за планетарна диференциация, протекла след образуването на спътника и изискваща значително количество топлина. Най-голямата зебележителност на Ганимед е равнината Galileo Regio и поредица концентрични хребети, които са остатък от древен кратер, изгладен с времето от геологичните процеси. За възрастта на терена на Ганимед е определено, че е на около 3 до 3,5 милиарда години. Има тънка атмосфера, съставена изключително от кислород от небиологичен произход. Смята се, че атмосферата е формирана под въздействието на слънчевия вятър и заредените частици от магнитното поле на Юпитер. Открито е и наличието на магнитно поле, което се смята, че е породено от процеси, протичашщи в ядрото на спъника или в соления му океан.

    177 години по-късно,

    на днешния ден през 1787 г., немският астроном Уилям Хершел открива два от спътниците на откритата през 1781 г. от самия него планета Уран, която той нарича Звездата на Джордж в чест на английския крал. Днес са известни 27 естествени спътника на планетата. Хершел открива първите два – Титания и Оберон. По-късно той съобщава за откриването на още четири спътника, но тази информация се оказва невярна. Имената на двата спътника са предложени от сина на Уилям Хершел - Джон Хершел. Титания носи името на царицата на феите от шекспировата драма "Сън в лятна нощ", а Оберон – на царя на феите от същата драма. Всички спътници на Уран носят имената на герои от пиесите на Шекспир, както и от творбите на Александър Поуп.

    На снимката:

    Четирите спътника на Юпитер (от ляво на дясно) - Йо, Европа, Ганимед и Калисто


    Категория: НАУКА | Добавил: администратор (12.01.2011)
    Прочетено: 844 | Тагове: галилео, Юпитер, спътници, галилей | Рейтинг: 3.0/1
    Всичко коментари: 0
    Материали могат да се добавят само след регистриранция
    [ Регистрация | Вход ]