Моята библиотека
ТЪРСЕНЕ
Change Language
Выбрать язык / Choose language:
Ukranian
English
French
German
Japanese
Italian
Portuguese
Spanish
Danish
Chinese
Israel
Arabic
Czech
Estonian
Belarusian
Latvian
Greek
Finnish
Serbian
Bulgarian
Turkish
Меню
СПОДЕЛИ
Меню
Моите гости..

Кой какво чете
Статистика

Online 1
Guests 1
ПРИЯТЕЛИ 0
Трафик
Сайтът е регистриран
Яндекс.Метрика
Свързани сайтове
Посетители
Free counters!
Рекламный трафик
Главна страница » Статии » ОТ СВЕТА » НАУКА

СПЪТНИЦИТЕ НА ЮПИТЕР

На 11 януари през 1610 г. Галилео Галилей открива Ганимед, най-големият спътник на Юпитер. галилей

177 години по-късно немският астроном Уилям Хершел открива Титания и Оберон, първите два от  общо 27-те спътника на Уран

  На днешния ден през 1610 г. италианският математик и астроном Галилео Галилей открива най-големия спътник на Юпитер – Ганимед. Той е смятан за най-големия спътник в Слънчевата система, като неговия радиус е дори по-голям от този на планетата Марс. Няколко дена по-рано, на 7 януари същата години, Галилео открива първите три спътника на най-голямата планета в нашата система – Йо, Европа и Калисто. Имената и на четирите спътника за първи път са използвани от немския астроном Симон Мариус. И четирите имена са взаимствани от гръцката митология, като Йо, Калисто и Европа са имена на любовници на бога Зевс. Ганимед, според легендите, е най-красивия между смъртните и е син на троянския цар Трос и нимфата Калироя. Симон Мариус твърди, че той е откривателят на четирите спътника на Юпитер. През 1614 г. той публикува изследването си под заглавие "Mundus Iovialis anno M.DC.IX Detectus Ope Perspicilli Belgici (Светът на Юпитер, открит с помощта на холански телескоп през 1609 г.)". Той съобщава, че е започнал наблюденията си още през ноември 1609 г., като започва да си води бележки едва на 29 декември по юлиянския календар (8 януари по грегорианския календар). Обаче в публкувания доклад няма информация за проведените наблюдения. Твърдението на Мариус няма как да бъде потвърдено. Между двамата започва словестна война. Репутацията на Мариус не е особено добра. През 1607 г. под негово влияние ученикът му Балдесар Капра публикува книга, която всъщност е написана от италианския астроном. Мариус също се обявява за откривател на галактиката Андромеда, която всъщност е била позната на арабските астрономи още от средновековието. В крайна сметка за откривател на четирите спътника се смята Галилео Галилей. Те са наречени още Галилееви спътници. Официалните имена, дадени от Мариус започват да се използват едва в началото на ХХ век. Преди това са наричани Юпитер 1, 2, 3 и 4. Според данните, събрани от Галилео, Ганимед е изграден от три слоя - сравнително малко на размери разтопено желязно ядро, обхванато от силикатна мантия и повърхностна покривка от вода в течно и твърдо състояние. Наличието на обособено метално ядро е признак за планетарна диференциация, протекла след образуването на спътника и изискваща значително количество топлина. Най-голямата зебележителност на Ганимед е равнината Galileo Regio и поредица концентрични хребети, които са остатък от древен кратер, изгладен с времето от геологичните процеси. За възрастта на терена на Ганимед е определено, че е на около 3 до 3,5 милиарда години. Има тънка атмосфера, съставена изключително от кислород от небиологичен произход. Смята се, че атмосферата е формирана под въздействието на слънчевия вятър и заредените частици от магнитното поле на Юпитер. Открито е и наличието на магнитно поле, което се смята, че е породено от процеси, протичашщи в ядрото на спъника или в соления му океан.

177 години по-късно,

на днешния ден през 1787 г., немският астроном Уилям Хершел открива два от спътниците на откритата през 1781 г. от самия него планета Уран, която той нарича Звездата на Джордж в чест на английския крал. Днес са известни 27 естествени спътника на планетата. Хершел открива първите два – Титания и Оберон. По-късно той съобщава за откриването на още четири спътника, но тази информация се оказва невярна. Имената на двата спътника са предложени от сина на Уилям Хершел - Джон Хершел. Титания носи името на царицата на феите от шекспировата драма "Сън в лятна нощ", а Оберон – на царя на феите от същата драма. Всички спътници на Уран носят имената на герои от пиесите на Шекспир, както и от творбите на Александър Поуп.

На снимката:

Четирите спътника на Юпитер (от ляво на дясно) - Йо, Европа, Ганимед и Калисто


Категория: НАУКА | Добавил: администратор (12.01.2011)
Прочетено: 852 | Тагове: галилео, Юпитер, спътници, галилей | Рейтинг: 3.0/1
Всичко коментари: 0
Материали могат да се добавят само след регистриранция
[ Регистрация | Вход ]