Моята библиотека
ТЪРСЕНЕ
Change Language
Выбрать язык / Choose language:
Ukranian
English
French
German
Japanese
Italian
Portuguese
Spanish
Danish
Chinese
Israel
Arabic
Czech
Estonian
Belarusian
Latvian
Greek
Finnish
Serbian
Bulgarian
Turkish
Меню
СПОДЕЛИ
Меню
Моите гости..

Кой какво чете
Статистика

Online 1
Guests 1
ПРИЯТЕЛИ 0
Трафик
Сайтът е регистриран
Яндекс.Метрика
Свързани сайтове
Посетители
Free counters!
Рекламный трафик
Главна страница » Статии » ОТ СВЕТА » СВЕТОВНО ИЗКУСТВО

СВЕТОВНО КИНО -ЖЕРАР ФИЛИП

ДА СИ СПОМНИМ ЗА ЖЕРАР ФИЛИП

 

    На 4 декември 2010 се навършиха 87 години от рождението на знаменития френски актьор Жерар Филип. Този обаятелен мъж с лице на юноша, който бе любимец приживе не само на женската част от театралната и филмова аудитория, живя само 37 години. Но въпреки това успя да направи толкова, колкото малцина са успявали през своите продължителни кариери в изкуството.
   „Жерар Филип остави след себе си жив образа на пролет и младост”, - написа за него Луи Арагон. За 15 години той участва в 29 филма и бе най-знаменитият, най-обичан и най-популярен актьор не само във Франция, но вероятно и по целия свят през 50-те години на миналия век. Той се е превъплъщавал еднакво успешно както в образи на свои съвременници, така и в герои от класическия репертоар, като Жулиен Сорел, княз Мишкин, Калигула, Мефистофел, принц Хамбургски и Ричард III - и винаги е покорявал публиката не само с безспорното си актьорско майсторство, но и със своята лъчезарна личност и неизчерпаемо обаяние.
Жерар Филип е роден на 4 декември 1922г. в Кан, южна Франция. Дебютира в театъра едва двайсетгодишен, а само година по-късно и в киното - във филма "Les petites du quai aux fleurs" (1944).
През 1947г. излизат едновременно два знакови филма с негово участие – „Дяволът в плътта” на режисьора Клод Отан-Лара и „Идиот” (реж. Жорж Лампен). От този момент френските зрители буквално се влюбили в чаровния актьор, в създадения от него образ на млад човек – срамежлив, меланхоличен и с подчертана непоносимост към лъжата, несправедливостта и моралната нечистоплътност.

Жулиен Сорел от „Червено и черно” (1954, реж. Клод Отан-Лара) и Фабрицио дел Донго от „Пармския манастир” (1948, реж. Кристиан-Жак) продължават темата на младия романтичен герой, който не приема пошлостта и дребнавостта на заобикалящия го жалък свят. Именно Стендаловите персонажи превърнали Жерар Филип в национален герой, в предмет на обожание и гордост.
„Той бе необикновено красив човек, - спомня си след години голямата френска актриса Жана Моро, която е негова партньорка във филма „Опасни връзки” (1959, реж. Роже Вадим).

   Дори и за поколенията, родени след неговата преждевременна смърт, Жерар Филип се асоциира винаги с красота, младост, темперамент и остроумие – качества, които са особено присъщи на неговия великолепен герой Фанфан лалето от едноименния филм на Кристиан Жак, излязъл през 1952г. и имал огромен успех навсякъде, където е прожектиран – включително и в България. В моите детски спомени, свързани с киното, именно този филм заема централно място. През същата 1952г. Жерар Филип участва и в един от най-хубавите филми („Красавиците на нощта”) на големия майстор на френското кино Рене Клер. Впрочем две години по-рано той за пръв път играе в негов филм - "Хубостта на дявола", в който портнира на легендарния Мишел Симон, който се превъплъщава блестящо в Мефистофел.
   През 1957г. заедно със знаменития холандски документалист Йорис Ивенс той режисира филма „Приключенията на Тил Уленшпигел”, в който играе и главната роля. Последните му роли във филми, като „Господин Рипоа” (1955), „Монпарнас 19” (1957) и „Играчът” (1958) доказват, че големият актьор започва да излиза от амплоато на романтичните герои и да се превъплъщава в далеч по-сложни в психологическо отношение персонажи.
   Ролята му във филма на Роже Вадим „Опасни връзки” (1959) е предпоследната в неговата блестяща кариера. В тази модерна екранизация на едноименния роман на Шодерло де Лакло действието е пренесено в края на 50-те години на XX век. Жерар Филип и Жана Моро блестящо се пресъздават образите на равратните герои от светското общество, играещи опасни любовни игри. Техните герои - Валмон и Жулиета са съпружеска двойка със сложни отношения, която търси в живота силни усещания. Двамата обаче си имат само едно неписано правило: никога да не се влюбват в своите любовници. Но веднъжВалмон нарушава това правило и…
    Скоро след излизането на този филм Жерар Филип се почувствал зле. Оказва се, че е болен от рак и се наложило да бъде опериран, но само две седмици по-късно – на 25 ноември 1959г. починал, за да остане вечно млад в спомените на онези, които са го познавали лично или от прекрасните му роли в театъра и киното.

"Жерар Филип е като комета, която остави ярка следа и изчезна бързо от кръгозора ни" - това казал за него приятелят му Жан Кокто след смъртта му на 25 ноември 1959 г.

    Актьорът, добре известен на по-старото поколение българи с ролите си в "Червено и черно" и "Пармският манастир", починал малко преди да навърши 37 години. На възрастта, в която смъртта е покосила и Пушкин, и Аполинер. И също като тях той получавал много възхита и много отрицание. Враговете не можели да му простят таланта, а псевдоприятелите го обсаждали с непрекъснати молби за помощ. Но въпреки изключителната си слава, Жерар Филип нито за миг не загубил това, което смятал за най-важно в човешкия характер - естествеността и добрината.

   Действително се изисква много голямо усилие, за да намериш сред плеядата звезди поне една, която да не се е главозамаяла. Жерар Филип бил сред изключенията, който смятал известността за досадно бреме, която само затруднявала дните му. Актьорът, който на екрана изиграл десетки роли на прелъстители, бил влюбен цял живот само в една жена - собствената си съпруга. Единствено на нея той споделял спомени за пътя си към славата, които тя разкрива в биографичната си книга за него след смъртта му. Жерар Филип бил от малкото деца, чийто родители не го задушавали с прекомерни амбиции

   Той самият от малък имал желание да стане актьор и затова се явил на прослушване при известния режисьор Марк Алегре. "Помолих момчето да почне с монолога на младия мъж от "Етиен" на Жак Дювал - сподели той по-късно. - Това е нарочно създадена клопка, при която всички начинаещи актьори разкриват недостатъците и неувереността си. Бях убеден, че Жерар е един от многото младежи, които повече искат, отколкото могат. Но се оказа обратното - той бе един от малкото, чийто талант бе извън всякакво съмнение." Така едва на 20 години Жерар Филип дебютирал на сцената, като още в началото му давали роли на възрастни мъже. Той успял да се въплъти в тях със зрелост и самообладание, необичайни за възрастта му. Княз Мишкин от "Идиот" на Достоевски и Фауст от драмата на Гьоте са само малка част от неговите роли. Всъщност до края на живота му сцената е единственото място, което било способно да го откъсне от снимките на филмовите адаптации. Бил убеден, че истинското изкуство е в театъра, а киното е само негов заместител. Но именно екранизациите превърнали името му в легенда. Първата му роля била в "Малките от кея на цветята" през 1943 г., а големият му успех дошъл с "Дявол в плътта" на режисьора Клод Отан-Лара. Ролите на Фабрицио дел Донго от "Пармският манастир" и на Жулиен Сорел от "Червено и черно" го направили звезда с международна известност. Вниманието към него било толкова натрапчиво, че той с голямо усилие успявал да се уедини със съпругата си Никол-Ан Фуркад. Никой не можел да повярва, че въпреки настървените тълпи от почитателки той предпочитал единствено нея. След снимките на "Фанфан лалето" медиите го обвинявали във връзка с екранната му партньорка Джина Лолобриджида. Разплитали се техни евентуални срещи, които в действителност никога не са се състояли. За да избяга от зловредните слухове, а и за да си почине от непрекъснатите снимки, Жерар Филип решил да си купи малък чифлик в Южна Франция.

   Само година след това обаче той починал от рак, няколко дни преди да навърши 37 години. Но дори и след смъртта му името му станало причина за скандали. Един парижки вестник наддавал пари, за да получи снимка от смъртния му одър. Друг - за да научи пикантни подробности от миналото му, каквито всъщност нямало. Разгоряла се злостна полемика срещу него, като се изтъквал фактът, че бил комунист. В действителност Жерар Филип никога не бил членувал в каквато и да било партия, а само

симпатизирал на левите идеи. Той бил и сред малцината интелектуалци, престрашили се публично да изявят позициите си. Затова колегите му го избрали за председател на актьорския синдикат, а по-късно той подписал Стокхолмския призив за забрана на атомната бомба. За да изчисти паметта му от интригите, писателят Франсоа Мориак заявил: "Всичко, в което го обвиняват, само доказва, че е имал усет към болката на хората и че не е позволил славата да замъгли състрадателността му към тях."

   Днес от тези медийни нападки не е останало нищо. Жерар Филип се помни единствено с блестящите си роли.

С Мария Феликс в кадър от филма на Луис Бунюел „Треска в Ел Пао" (1959)

 

Категория: СВЕТОВНО ИЗКУСТВО | Добавил: администратор (16.01.2011)
Прочетено: 1059 | Коментари: 1 | Рейтинг: 5.0/1
Всичко коментари: 1
1  
Бях много млада, когато той играеше, но го помня и досега.

Материали могат да се добавят само след регистриранция
[ Регистрация | Вход ]