Главна страница » Статии » Моите разкази » СВЕТОВНО ИЗКУСТВО |
ДА СИ СПОМНИМ ЗА ЖЕРАР ФИЛИП
На 4 декември 2010 се навършиха 87 години от рождението на знаменития френски актьор Жерар Филип. Този обаятелен мъж с лице на юноша, който бе любимец приживе не само на женската част от театралната и филмова аудитория, живя само 37 години. Но въпреки това успя да направи толкова, колкото малцина са успявали през своите продължителни кариери в изкуството. Дори и за поколенията, родени след неговата преждевременна смърт, Жерар Филип се асоциира винаги с красота, младост, темперамент и остроумие – качества, които са особено присъщи на неговия великолепен герой Фанфан лалето от едноименния филм на Кристиан Жак, излязъл през 1952г. и имал огромен успех навсякъде, където е прожектиран – включително и в България. В моите детски спомени, свързани с киното, именно този филм заема централно място. През същата 1952г. Жерар Филип участва и в един от най-хубавите филми („Красавиците на нощта”) на големия майстор на френското кино Рене Клер. Впрочем две години по-рано той за пръв път играе в негов филм - "Хубостта на дявола", в който портнира на легендарния Мишел Симон, който се превъплъщава блестящо в Мефистофел. "Жерар Филип е като комета, която остави ярка следа и изчезна бързо от кръгозора ни" - това казал за него приятелят му Жан Кокто след смъртта му на 25 ноември 1959 г. Актьорът, добре известен на по-старото поколение българи с ролите си в "Червено и черно" и "Пармският манастир", починал малко преди да навърши 37 години. На възрастта, в която смъртта е покосила и Пушкин, и Аполинер. И също като тях той получавал много възхита и много отрицание. Враговете не можели да му простят таланта, а псевдоприятелите го обсаждали с непрекъснати молби за помощ. Но въпреки изключителната си слава, Жерар Филип нито за миг не загубил това, което смятал за най-важно в човешкия характер - естествеността и добрината. Действително се изисква много голямо усилие, за да намериш сред плеядата звезди поне една, която да не се е главозамаяла. Жерар Филип бил сред изключенията, който смятал известността за досадно бреме, която само затруднявала дните му. Актьорът, който на екрана изиграл десетки роли на прелъстители, бил влюбен цял живот само в една жена - собствената си съпруга. Единствено на нея той споделял спомени за пътя си към славата, които тя разкрива в биографичната си книга за него след смъртта му. Жерар Филип бил от малкото деца, чийто родители не го задушавали с прекомерни амбиции Той самият от малък имал желание да стане актьор и затова се явил на прослушване при известния режисьор Марк Алегре. "Помолих момчето да почне с монолога на младия мъж от "Етиен" на Жак Дювал - сподели той по-късно. - Това е нарочно създадена клопка, при която всички начинаещи актьори разкриват недостатъците и неувереността си. Бях убеден, че Жерар е един от многото младежи, които повече искат, отколкото могат. Но се оказа обратното - той бе един от малкото, чийто талант бе извън всякакво съмнение." Така едва на 20 години Жерар Филип дебютирал на сцената, като още в началото му давали роли на възрастни мъже. Той успял да се въплъти в тях със зрелост и самообладание, необичайни за възрастта му. Княз Мишкин от "Идиот" на Достоевски и Фауст от драмата на Гьоте са само малка част от неговите роли. Всъщност до края на живота му сцената е единственото място, което било способно да го откъсне от снимките на филмовите адаптации. Бил убеден, че истинското изкуство е в театъра, а киното е само негов заместител. Но именно екранизациите превърнали името му в легенда. Първата му роля била в "Малките от кея на цветята" през 1943 г., а големият му успех дошъл с "Дявол в плътта" на режисьора Клод Отан-Лара. Ролите на Фабрицио дел Донго от "Пармският манастир" и на Жулиен Сорел от "Червено и черно" го направили звезда с международна известност. Вниманието към него било толкова натрапчиво, че той с голямо усилие успявал да се уедини със съпругата си Никол-Ан Фуркад. Никой не можел да повярва, че въпреки настървените тълпи от почитателки той предпочитал единствено нея. След снимките на "Фанфан лалето" медиите го обвинявали във връзка с екранната му партньорка Джина Лолобриджида. Разплитали се техни евентуални срещи, които в действителност никога не са се състояли. За да избяга от зловредните слухове, а и за да си почине от непрекъснатите снимки, Жерар Филип решил да си купи малък чифлик в Южна Франция. Само година след това обаче той починал от рак, няколко дни преди да навърши 37 години. Но дори и след смъртта му името му станало причина за скандали. Един парижки вестник наддавал пари, за да получи снимка от смъртния му одър. Друг - за да научи пикантни подробности от миналото му, каквито всъщност нямало. Разгоряла се злостна полемика срещу него, като се изтъквал фактът, че бил комунист. В действителност Жерар Филип никога не бил членувал в каквато и да било партия, а само симпатизирал на левите идеи. Той бил и сред малцината интелектуалци, престрашили се публично да изявят позициите си. Затова колегите му го избрали за председател на актьорския синдикат, а по-късно той подписал Стокхолмския призив за забрана на атомната бомба. За да изчисти паметта му от интригите, писателят Франсоа Мориак заявил: "Всичко, в което го обвиняват, само доказва, че е имал усет към болката на хората и че не е позволил славата да замъгли състрадателността му към тях." Днес от тези медийни нападки не е останало нищо. Жерар Филип се помни единствено с блестящите си роли. С Мария Феликс в кадър от филма на Луис Бунюел „Треска в Ел Пао" (1959)
| |
Прочетено: 1574 | Коментари: 1 | Рейтинг: 5.0/1 |
Всичко коментари: 1 | |
| |