Нямам нужда от много приятели -
стигат ми двама-трима,
ала само такива, които в сърцата си
рани от моите болки да имат.

Ала само такива, които
с радост те срещат, с радост изпращат,
в своите редки и трудни празници
моите песни те да запеят.

Ала само такива, които,
гръм ли удари, свят ли помръкне,
даже и в гроба да знаеш, че някой
рови земята да те измъкне.

Не, нямам нужда от много приятели -
стигат ми двама-трима,
ала само такива, които в сърцата си
рани от моите болки да имат.

Не, нямам нужда от много приятели.

ПРИЯТЕЛИТЕ

Приятелите се броят на пръсти.
Броиш до пет и казваш си:"Дотук!"
Но всеки пръст си има своя същност.
И всеки пръст е брънка от юмрук.

Останаха най-верните приятели,
повярвали във мене фанатично.
И тях не ги уплаши клеветата,
защото вярват в мен и ме обичат..

=====================================================================

В една прекрасна утрин
си преброих приятелите -
точно така,
както човек проверява пулса си,
сам стиснал китката на своята ръка.
Един, двама, трима...
Да кажем - четирима...
А може би - петима...
От твърдите ми думи
някой се подразни.
Друг не понесе
характера ми мек.
Онзи пък внезапно
ме намрази,
защото обичам и друг човек.
След толкова
общи болки и весели наздравици,
след толкова завои
на житейската река
нерешително изправям пръстите
на едната си ръка...
Все пак някакъв отговор се получи,
си казвам усмихнат и блед...
Цял живот човек се учи
да брои до пет.

Георги Константинов