Сивата икономика у нас продължава да се разраства. Според работодателите делът й вече е около 42%.
      Еврофондовете финансираха с над 8 милиона лева проект на Асоциацията на индустриалния капитал за изучаване и ограничаване на сивата икономика. Тя изработи нов индекс, наречен  "икономика на светло”. Той е смесица от статистически индикатори и социологически проучвания. Според него на светло е малко над 63 на сто от икономиката ни.
Според същото проучване

сивата икономика е най-силно проявена и практикувана от бизнес средите в Бургас и Югоизточна България,

а пък в Монтана има най-много работници, които не се осигуряват на реалната си заплата - почти 63%.
      Укриването на обороти и дължими данъци като ДДС и корпоративен данък печалба и контрабандният внос са сред основните проявления на неформалната икономика у нас. Такова е и неплащането на пълния размер на осигуровките на работниците, като те официално работят на договор с много по-малка заплата от действителната. Така държавата е ощетена с по-малко приходи от плосък данък и от осигурителни вноски.
Според проучването

      Авторите на проучването не са изненадани от тези резултати.  
"Оценката на официалната статистика е от Евростат, която миналата година даде размер на сивия сектор у нас 10 на сто. Според нашите проучвания обаче сивата икономика в различните сектори е между 30 и 60 на сто. Така че е реалистично да е поне 40”, казва Милена Ангелова.
Делът на сивата икономика е най-малък в предприятията от машиностроенето и пощенските услуги.

     Дори в Румъния неформалната икономика е по-малка. В челната четворка влизат също Гърция и Италия.
Следващите междинни данни за дела на сивата икономика ще видим наесен.

ОКОЛО МИЛИОН ИМАЛИ ДОСТЪП ДО "СИВАТА ИКОНОМИКА"

      Около милион са хората, които по различни начини имат достъп до "сивата икономика". Това каза Пламен Димитров, член на Икономическия и социален съвет и председател на постоянната комисия по труд, доходи и социална защита в съвета. По думите му сред тях са т.нар. "обезкуражени лица", които със сигурност работят някъде нещо. Част от тях не са регистрирани в бюрата по труда и не получават социални помощи.
      Друга част са нискодоходните групи, които работят по осем часа, но не могат да изкарат достатъчно средства и се принуждават да допълват доходите си с нещо, което могат да правят.    
      През миналата година заетостта е намаляла с 40 хиляди души, според официалната статистика на Националния статистически институт. От тях едва 100-120 хиляди са новорегистрирани безработни и разликата е отишла в "сива" заетост, смята специалистът.
      Според него за намаляване на "сивата икономика" е нужно да бъде завишен контролът по отношение на бизнеса - как наема хората, как и за какво им плаща. Освободените трябва да имат стимул да се регистрират в бюрата по труда, където да получават необходимата грижа и лично отношение, каза още Димитров.

РАБОТОДАТЕЛИ ЗАПОЧВАТ БОРБА СЪС СИВИЯ СЕКТОР

      Работодатели започват борба със сивия сектор. България е на едно от челните места в Европа - с между 15 и 40 процента сива икономика. Според Асоциацията на индустриалния капитал - в кризата нелоялната конкуренция у нас се е увеличила чувствително.
      Асоциацията на индустриалния капитал започва вътрешнофирмени проверки, които трябва да разкрият формите и моделите на сивата икономика и как тя ощетява всеки от нас. 1500 работодатели и 4000 работници и държавни служители ще бъдат обучени за това какви са вредите и как да се борят. Интервюта по браншове ще покажат проявленията на сивата икономика и как тя се развива.
      "Никой няма да отговори на въпроса ти в сивия сектор ли си, с колко процента или как точно го правиш, но очакваме да получим отговор как го прави нелоялният конкурент", заяви Васил Василев, председател на Управителния съвет на АИКБ.
      "Голям завод за производство на чорапи, който е на светло ни казва: "В съседния гараж привличат най-квалифицираните ни работници като им плащат повече отколкото на мен ми струва тоя работник, но те им плащат в плик, а аз им плащам работна заплата, осигуровки и т.н.", разказа Милена Ангелова, главен секретар на АИКБ.
      Подобни данни ще покажат какви законодателни промени трябва да се направят. Най-големият проблем, според бизнеса, са забавените плащания от държавата към фирмите.
      "Държавата генерира сив сектор в условията на криза, като не плаща на бизнеса обществени поръчки, които му е възложила и задържайки ДДС. По този начин принуждава тези компании, които имат големи вземания от държавата да не плащат заплати или да плащат в плик, за да пестят от осигуровки", добави Васил Василев.
      Според бизнеса, голяма част от корупционните практики получават пари от сивия сектор, затова ограничаването му ще ограничи и корупцията.