Главна страница » Статии » Моите разкази » СВЕТОВНА ЛИТЕРАТУРА |
”Докато въздъхнеш…” от Ан Филип
Някога купувах много книги. Отначало за мен, после за децата, а сега ги препрочитам отново и
….„Иска ми се да вървя, да вървя, да не спирам никога. Само така животът ми се струва възможен. Обичах нашата съгласувана крачка, тя беше нещо действително, нещо най-прекрасно.Закъде съм се запътила днес, защото да вървиш, не значи само да местиш крак пред крак. Къде е моята цел? Подчинявам се на належащото: живея и помагам на децата си да
….”Дотогава не бях помисляла за смъртта. Дори през ум не ми
….” Създавах съдбата си и тя ме създаваше. Чувствах се силна, надделявах това усещане. Смятах се за умна и здравомеслеща и бях готова да посрещна всяко събитие. Мислех, че стоя извън
….” Сладостта на въздуха ме кара да мечтая за онова, което би могло да бъде, ако ти беше тук. Оставям се на течението, без да се взирам много надълбоко и много надалеч. Чакам оня миг, когато ще се почувствам отново силна. Този миг ще дойде. Зная, че животът все още може да ме въодушеви. Искам да се спася, без да се освободя от тебе.”…. | |
Прочетено: 1177
| Тагове: |
Всичко коментари: 0 | |