 Алберт Айнщайн е роден в Улм, Германия, на 14 март 1879 година.
На 15-годишна възраст той напуска училище, тъй като не харесва дисциплината и
зубраческата система там. През 1896 година влиза в Политехническия институт в
Цюрих, Швейцария. При завършването му през 1900 г., поради
неразбирателство с професорите си, той не се сдобива с университетско място. През 1901 година получава Швейцарско поданство. Две години
по-късно след множество разочарования получава работа в Швейцарското бюро за
патенти в Берн. Оженва се за своя бивша състудентка Милева Марич, от която има
двама синове, но бракът им завършва с развод по взаимно съгласие през 1919
година. Междувременно още в 1905 година неговият гений се проявява с
пълна сила. Теорията на отноосителността е само едно от няколкото значителни
негови открития по това време. Той напуска Бюрото за патенти през 1909 година, след това
напредва бързо и през 1914 година достига авърха на кариерата си, като става
редовен член на Кралската пруска академия на науките в Берлин. Като швейцарски поданик той не взема участие в Първата световна
война, избухнала през август 1914 година. През същата година Айнщайн излага
своя основен труд - общата теория на относителността. Пет години след това
става световноизвестен с практическото и потвърждаване. През 1921 получава
Нобелова награда по физика. Когато нацистите взимат властта в Германия
в началото на 1933 година, Айнщайн се намира в Съединените щати. Известността и
смелите му изявления предизвикват в родната му страна нападки както срещу него,
така и срещу неговите теории. Айнщайн никога повече не се завръща в Германия.
Още с идването си в Съединените щати постъпва във факултета на новооснования
Институт за съвременни проучвания в Принстън, Ню Джърси, където остава до края
на живота си. Умира на 18 април 1955 година.
|
