На 11 януари през 1610 г. Галилео Галилей
открива Ганимед, най-големият спътник на Юпитер. 
177 години по-късно немският астроном Уилям
Хершел открива Титания и Оберон, първите два от общо 27-те спътника на
Уран
На днешния ден през 1610 г. италианският
математик и астроном Галилео Галилей открива най-големия спътник на Юпитер –
Ганимед. Той е смятан за най-големия спътник в Слънчевата система, като неговия
радиус е дори по-голям от този на планетата Марс. Няколко дена по-рано, на 7
януари същата години, Галилео открива първите три спътника на най-голямата
планета в нашата система – Йо, Европа и Калисто. Имената и на четирите спътника
за първи път са използвани от немския астроном Симон Мариус. И четирите имена
са взаимствани от гръцката митология, като Йо, Калисто и Европа са имена на
любовници на бога Зевс. Ганимед, според легендите, е най-красивия между
смъртните и е син на троянския цар Трос и нимфата Калироя. Симон Мариус твърди,
че той е откривателят на четирите спътника на Юпитер. През 1614 г. той публикува
изследването си под заглавие "Mundus Iovialis anno M.DC.IX Detectus Ope
Perspicilli Belgici (Светът на Юпитер, открит с помощта на холански телескоп
през 1609 г.)".
Той съобщава, че е започнал наблюденията си още през ноември 1609 г., като започва да си
води бележки едва на 29 декември по юлиянския календар (8 януари по
грегорианския календар). Обаче в публкувания доклад няма информация за
проведените наблюдения. Твърдението на Мариус няма как да бъде потвърдено.
Между двамата започва словестна война. Репутацията на Мариус не е особено
добра. През 1607 г.
под негово влияние ученикът му Балдесар Капра публикува книга, която всъщност е
написана от италианския астроном. Мариус също се обявява за откривател на
галактиката Андромеда, която всъщност е била позната на арабските астрономи още
от средновековието. В крайна сметка за откривател на четирите спътника се смята
Галилео Галилей. Те са наречени още Галилееви спътници. Официалните имена,
дадени от Мариус започват да се използват едва в началото на ХХ век. Преди това
са наричани Юпитер 1, 2, 3 и 4. Според данните, събрани от Галилео, Ганимед е
изграден от три слоя - сравнително малко на размери разтопено желязно ядро,
обхванато от силикатна мантия и повърхностна покривка от вода в течно и твърдо
състояние. Наличието на обособено метално ядро е признак за планетарна
диференциация, протекла след образуването на спътника и изискваща значително
количество топлина. Най-голямата зебележителност на Ганимед е равнината Galileo
Regio и поредица концентрични хребети, които са остатък от древен кратер,
изгладен с времето от геологичните процеси. За възрастта на терена на Ганимед е
определено, че е на около 3 до 3,5 милиарда години. Има тънка атмосфера,
съставена изключително от кислород от небиологичен произход. Смята се, че
атмосферата е формирана под въздействието на слънчевия вятър и заредените
частици от магнитното поле на Юпитер. Открито е и наличието на магнитно поле,
което се смята, че е породено от процеси, протичашщи в ядрото на спъника или в
соления му океан.
177 години по-късно,
на днешния ден през 1787 г., немският астроном
Уилям Хершел открива два от спътниците на откритата през 1781 г. от самия него
планета Уран, която той нарича Звездата на Джордж в чест на английския крал.
Днес са известни 27 естествени спътника на планетата. Хершел открива първите
два – Титания и Оберон. По-късно той съобщава за откриването на още четири
спътника, но тази информация се оказва невярна. Имената на двата спътника са
предложени от сина на Уилям Хершел - Джон Хершел. Титания носи името на
царицата на феите от шекспировата драма "Сън в лятна нощ", а Оберон –
на царя на феите от същата драма. Всички спътници на Уран носят имената на
герои от пиесите на Шекспир, както и от творбите на Александър Поуп.
На снимката:
Четирите спътника на
Юпитер (от ляво на дясно) - Йо, Европа, Ганимед и Калисто
| 
