Главна страница » Статии » Моите разкази » ЛИЧНОСТИ |
ГОДИШНИНА ОТ РОЖДЕНИЕТО НА ГЕОРГИ СТОЙКОВ РАКОВСКИ
Георги Стойков Раковски е основоположник и
идеолог на българското националноосвободителното движение, писател, публицист,
историограф и етнограф /1821-1867/. Истинското му име е Сава Стойков Попович. Роден е в Котел в будно търговско — занаятчийско семейство. Учи в местното
килийно училище, продължава в Карлово при Райно Попович. От края на 1837 г. постъпва в гръцко
училище в Куручешме (Цариград). През 1841 г.
пътува до Атина, където е създадено тайно македонско дружество с цел
организиране на общо въстание. Пътува до Браила (под името Георги Македон),
след като узнава, че българи и гърци готвят съвместно въстание. Бунтът е
осуетен от румънските власти, но Раковски остава в Браила, за да продъжи организирането
патриотичните сили. Издържа се като частен учител по старогръцки и френски.
Отново румънската полиция се намесва, но Раковски успява да се укрие. Обръща се
към руския консул, но той го предава на румънското правителство и на 14 юли 1848 г. го осъждат на смърт.
Тъй като е бил гръцки поданик, гръцкото консулство се наема да го изпрати в
Атина, но гръцкият посланик в Цариград го изпраща тайно във Франция. Установява
се в Марсилия за година и половина. След като не е възможно да учи в Париж,
както му е обещал гръцкия консул, той се връща в Котел и се включва в народната
борба. За да заблуди полицията се преименува на Георги Раковски. Отново, заедно
с еснафите в Котел, борещи се срещу чорбаджиите, са наклеветени пред турската
власт. Биват арестувани и във вериги откарани в Цариград. Осъдени са на 7
години строг тъмничен затвор. По-късно Раковски е освободен. Страданията в
затвора описва в спомените си „Неповинен българин". Работи в Цариград като адвокат и търговец, и участвува в черковната борба. От
същото време датират и първите му литературни опити. По време на Кримската
война (1853–1856) постъпва като преводач в турската главна квартира в Шумен.
Създава Тайно общество с цел да събира и изпраща военни сведения на руското
командване. Поради предателство е разкрит, арестуван и пратен в Цариград. Успял
да избяга, организира чета от 12 души, която през 1854 г. прехвърля Източна
Стара планина, за да повдигне духа на българското население да се присъедини
към руските войски. Води си дневник. Поради оттеглянето на руските войски,
разпуска четата и 4 месеца се укрива у дома си в Котел, където замисля поемата
„Горски пътник" и скицира спомените „Неповинен българин". Патрон на Воeнна академия – София
| |
Прочетено: 1226
| Тагове: |
Всичко коментари: 0 | |