Над един милион поклонници от целия свят наблюдаваха днес на живо във Ватикана церемонията по обявяването за блажен на папа Йоан Павел Втори. Ритуалът, отслужен от папа Бенедикт Шестнайсети, продължи близо три часа под палещите лъчи на слънцето. Повечето хора, пристигнали на място, за да съпреживеят този момент, бяха прекарали нощта под открито небе. Рано сутринта повечето от тях, главно млади хора, спяха направо на земята или облегнати на някоя стена.

Но кой всъщност е Йоан Павел Втори

Чаровният и обигран в общуването с медиите папа беляза края на 20-и век с приноса си към падането на комунизма. Той обаче отблъсна мнозина вярващи с консервативните си възгледи за нравите.

Карол Войтила или както е светското име на папа Йоан Павел губи майка си като малък и е отгледан от баща си - офицер от кариерата. Заради детството си, лишено от майчино присъствие, той

посвещава целия си живот на Дева Мария, образец за майка и съпруга

Глава на Римокатолическата църква в продължение на 26 години - един от най-продължителните понтификати в историята, папа Йоан Павел Втори се откроява още при избора му на 16 октомври 1978 г. По това време Карол Войтила - първият папа от славянски произход, е на 58 години.

Много скоро полският папа се изправя срещу римската курия и започва да общува пряко с хората, оставяйки да го докосват и прегръщайки малки деца. Държавата Ватикана става твърде тясна за него. Той тръгва на срещи с вярващите, все по-често пътува и привлича все повече вниманието на медиите.

Очарованието на Йоан Павел Втори е очевидно

Събира огромни множества, в това число и в мюсюлманските страни. Страстен почитател на театъра още от младежките си години, папата знае как да се държи пред публика. Когато говори, всеки има чувството, че той се обръща пряко към него.

Успехът му е незабавен, главно в Латинска Америка

където медиите го наричат "Евангелският турист" или "Божият атлет". Той основава Световните дни на младежта, които обединяват милиони младежи от целия свят.

Йоан Павел Втори бе висок 1,76 метра, но фотографите го превърнаха в колос и този образ господстваше до атентата срещу него на 13 май 1981 г., когато турчинът Мехмед Али Агджа го рани тежко с три куршума. Физическият му упадък започна през 1994 г. Болестта на Паркинсон бе започнала да подкопава силите му.

Целият свят проследи бавното влошаване на здравето му

Той бе наблюдаван от телевизионните камери до смъртта му, излъчвана почти пряко в ефир на 2 април 2005 г. и породила огромни прояви на преклонение към него на площад Свети Петър.

Животът на Йоан Павел Втори и неговият понтификат са белязани от големите исторически трусове. Той преживя Втората световна война, устоя на две тоталитарни управления - нацизма и сталинизма, допринесе за победата на движението Солидарност в Полша и за падането на Берлинската стена, отприщила сгромолясването на комунизма на Стария континент.

Папата водеше яростна битка срещу марксизма, но и срещу дивия капитализъм

Не всички кампании на този човек на Бог и на мира обаче се увенчаха с успех. Йоан Павел Втори стана свидетел как Балканите и Близкият изток затънаха във войни. Наложи му се да се бори с ислямисткия екстремизъм, евангелистките секти и религиозния тероризъм. Не успя да предотврати конфликти в Африка, като този в Руанда, нито да помогне на континента в борбата му с бича на СПИН.

Йоан Павел Втори не се вмества в никакви категории

винаги беше готов да се вслуша в проблемите на света, да поведе диалог с исляма, юдаизма и другите нехристиянски религии. Придържаше се обаче към силно консервативни позиции по въпросите за семейството и морала.

За някои хора основната "зона на здрача" е, че папата осъждаше контрацепцията и употребата на презервативи в свят, в който СПИН взе милиони жертви. Тази позиция отвори огромната пропаст на неразбирането и отблъсна от църквата мнозина католици. Надигнаха се гласове, които упрекнаха папата, че

не проявява решителност и прозрачност за педофилските посегателства

в църквата. Други, главно в Латинска Америка, упрекнаха Йоан Павел Втори, че се опитва да озапти "теологията на освобождението", чиито марксистки уклони не одобряваше.

За да вкара в правия път размирните теолози, Йоан Павел Втори трябваше да се опре на по-ревностни религиозни движения, смятани от някои за истински лобита, като например Опус деи. Те придадоха на църквата образа на непреклонна институция, държаща преди всичко на дисциплината.