В народната музика на Средна Западна
България се среща цялото тематично разнообразие на българската народна песен.
Това е областта, намираща се между Стара планина и Пирин, на запад достига до
Югославия, а на изток постепенно се влива в Тракийската фолклорна област.
По нрав, темпераменти език до голяма степен, както и по народните си обичаи,
шопите са доста различни от тракийците. Техният музикален фолклор се различава
и от този на другите заобикалящи ги области. Шеговитият, с буен темперамент,
духовит и находчив шоп е създал музикален фолклор, който отговаря на тези му
качества. Той не е особено богат на емоции и мелодика, но ни впечатлява със
своята находчивост и изобретателност. Особено характерен тук е двугласът, който
е неповторимите си паралелни секунди е един от най-отличителните белези на
областта. Певците като че ли сами се стремят да получат секунди – дори там,
където могат да се избегнат: долният (по-ниския – ІІ глас) следва движението на
основната мелодия, която е с малък тонов обем. Шопските двугласни песни звучат
много интересно – някак "остро”, даже пронизващо. Тези песни обхващат всички
жанрове – старинни седенкарски, трапезни и особено жетварски песни, които са на
един или два гласа. Едногласните песни са по-раздвижени, често с високо
провикване в края на мелодията. Пестеливостта в двугласните песни намира пълна
компенсация в другия вид шопски песни – речитативните. Те са едногласни, волни,
започващи с богато орнаментирано възклицание – подготовка за слушателя, последвано
от низходящо движение. Песента завършва обикновено с подобни на началните
възклицания с богата орнаментика. По този стереотип на мелодическо развитие,
тук се пеят стотици стари, юнашки и исторически песни, наричани от народа
"кралимарковски” или "сватовски” песни. Голяма част от едногласните песни са
местните жетварски песни "по саме”, които се изпълняват най-често антифонно –
една певица запява, друга и отпява. Такива са предимно седенкарските припявки,
които тук са на особена почит. Изпълнители на местните двугласни песни са
само жените, които пеят открито, рязко, особено силно. Едногласните бавни
песни, както и жетварските двугласни песни се изпълняват с един типичен маниер
на "разтрисане” – насичане на тона. Тук се срещат старинни моноритмични
хороводни песни в размер 2/4. В Шопската фолклорна област неравноделните размери се срещат в различни по
предназначение песни, чието разнообразие се увеличава, колкото повече отиваме
на изток, към Пазарджик, Ихтиман и Средногорския район. Тук се среща интересния
вариан на размер 11/16 – 10/16 размер, характерен за старинно местно хоро. Тук
се среща и ориенталската комбинация 7/16 + 11/16 в традиционните шопски хора
"Седи Донка на дюкенче” и "Йовината”. Отличителен белег на стила на шопските танци е тъй нареченото "натрисане”
(трептене на тялото от кръста нагоре, особено в раменете), както и остротата, с
която се изпълняват движенията. Основните движения са ситни, дребни и са
съсредоточени в краката, а действителните – командните движения са едри,
високи, широки и в тях взема участие тялото. Играта на шопа е лека, жива, сякаш
той не стъпва на земята. Танците на шопите често се придружават с мъжествено и
енергично "ха-а-а”, "и-и-и” или с ръмжене, говорене, с което се подчертава
някоя сложна танцова комбинация. Шопските хора са предимно сключените, водени
хора, хора на "леса”. Срещат се много и най-различни танцови комбинации: "Ситно
мъжко” хоро в 2/4, "Четворно” в 7/16 ІІ вид, "Йове” в 7/16 + 11/16, "Лиле,
лиле” в 9/16, "Дилмано, Дилберо” в 8/16 и др. Едни от най-разпространените народни инструменти в Шопския край са дудука,
гъдулката, гайдата и кавала. Преобладават двугласните инструменти, които често
са съпровождащи на народните песни, но и предимно на едногласните или
хороводните.