Странджа е земята на нестинарите. Хората, които закриляни от незнайни сили танцуват в огъня. Обред, изпълнен с мистика, суеверие и вяра. Музика излизаща от дълбините на свръхестесвеното. Сила, идваща от Бога или от Дявола. В празненството участва цялото село, но в обредната игра само нестинарите. Това са избранниците на светеца, патрон на празника. Те "виждат” неговият образ, "чуват” гласа му, духът му се вселява в тях и от негово име те виждат в бъдещето, гадаят, съветват, мъмрят.
    В Страджа са характерни същите песни и танци както и в Тракийска област. Те са богато орнаментирани, бавни и хороводни. Едни от най-хубавите песни за хайдути, много от които са лични исторически имена, се срещат в творчеството на тракийците. Тука са песните за Индже войвода, за Хаджи Димитър, Добри войвода, Ангел войвода, братята Наньо и Георги войвода, Вълчан войвода, Руси войвода, капитан Петко (Киряков) войвода, Димитър Калъчлията, Пейо Буюклията, Златьо Кокарчоолу и мн. др.
    Странджанската носия наподобява тракийската. Двупрестилченото женско облекло е богато с везмо главно по ризите, по белите и почернените късачета, долактанки и др. – при върховете на клиновете и по пазвените им части и сравнително по-слабо по полите на двете престилки. Мъжката изцяло спада към чернодрешната, а женската към сукманената с малки изключения.