Моята библиотека
ТЪРСЕНЕ
СПОДЕЛИ
Меню
Статистика
Сайтът е регистриран
Яндекс.Метрика
Главна страница » Статии » Моите разкази » СВЕТОВНО ИЗКУСТВО

СВЕТОВНО КИНО -ЖЕРАР ФИЛИП

ДА СИ СПОМНИМ ЗА ЖЕРАР ФИЛИП

 

    На 4 декември 2010 се навършиха 87 години от рождението на знаменития френски актьор Жерар Филип. Този обаятелен мъж с лице на юноша, който бе любимец приживе не само на женската част от театралната и филмова аудитория, живя само 37 години. Но въпреки това успя да направи толкова, колкото малцина са успявали през своите продължителни кариери в изкуството.
   „Жерар Филип остави след себе си жив образа на пролет и младост”, - написа за него Луи Арагон. За 15 години той участва в 29 филма и бе най-знаменитият, най-обичан и най-популярен актьор не само във Франция, но вероятно и по целия свят през 50-те години на миналия век. Той се е превъплъщавал еднакво успешно както в образи на свои съвременници, така и в герои от класическия репертоар, като Жулиен Сорел, княз Мишкин, Калигула, Мефистофел, принц Хамбургски и Ричард III - и винаги е покорявал публиката не само с безспорното си актьорско майсторство, но и със своята лъчезарна личност и неизчерпаемо обаяние.
Жерар Филип е роден на 4 декември 1922г. в Кан, южна Франция. Дебютира в театъра едва двайсетгодишен, а само година по-късно и в киното - във филма "Les petites du quai aux fleurs" (1944).
През 1947г. излизат едновременно два знакови филма с негово участие – „Дяволът в плътта” на режисьора Клод Отан-Лара и „Идиот” (реж. Жорж Лампен). От този момент френските зрители буквално се влюбили в чаровния актьор, в създадения от него образ на млад човек – срамежлив, меланхоличен и с подчертана непоносимост към лъжата, несправедливостта и моралната нечистоплътност.

Жулиен Сорел от „Червено и черно” (1954, реж. Клод Отан-Лара) и Фабрицио дел Донго от „Пармския манастир” (1948, реж. Кристиан-Жак) продължават темата на младия романтичен герой, който не приема пошлостта и дребнавостта на заобикалящия го жалък свят. Именно Стендаловите персонажи превърнали Жерар Филип в национален герой, в предмет на обожание и гордост.
„Той бе необикновено красив човек, - спомня си след години голямата френска актриса Жана Моро, която е негова партньорка във филма „Опасни връзки” (1959, реж. Роже Вадим).

   Дори и за поколенията, родени след неговата преждевременна смърт, Жерар Филип се асоциира винаги с красота, младост, темперамент и остроумие – качества, които са особено присъщи на неговия великолепен герой Фанфан лалето от едноименния филм на Кристиан Жак, излязъл през 1952г. и имал огромен успех навсякъде, където е прожектиран – включително и в България. В моите детски спомени, свързани с киното, именно този филм заема централно място. През същата 1952г. Жерар Филип участва и в един от най-хубавите филми („Красавиците на нощта”) на големия майстор на френското кино Рене Клер. Впрочем две години по-рано той за пръв път играе в негов филм - "Хубостта на дявола", в който портнира на легендарния Мишел Симон, който се превъплъщава блестящо в Мефистофел.
   През 1957г. заедно със знаменития холандски документалист Йорис Ивенс той режисира филма „Приключенията на Тил Уленшпигел”, в който играе и главната роля. Последните му роли във филми, като „Господин Рипоа” (1955), „Монпарнас 19” (1957) и „Играчът” (1958) доказват, че големият актьор започва да излиза от амплоато на романтичните герои и да се превъплъщава в далеч по-сложни в психологическо отношение персонажи.
   Ролята му във филма на Роже Вадим „Опасни връзки” (1959) е предпоследната в неговата блестяща кариера. В тази модерна екранизация на едноименния роман на Шодерло де Лакло действието е пренесено в края на 50-те години на XX век. Жерар Филип и Жана Моро блестящо се пресъздават образите на равратните герои от светското общество, играещи опасни любовни игри. Техните герои - Валмон и Жулиета са съпружеска двойка със сложни отношения, която търси в живота силни усещания. Двамата обаче си имат само едно неписано правило: никога да не се влюбват в своите любовници. Но веднъжВалмон нарушава това правило и…
    Скоро след излизането на този филм Жерар Филип се почувствал зле. Оказва се, че е болен от рак и се наложило да бъде опериран, но само две седмици по-късно – на 25 ноември 1959г. починал, за да остане вечно млад в спомените на онези, които са го познавали лично или от прекрасните му роли в театъра и киното.

"Жерар Филип е като комета, която остави ярка следа и изчезна бързо от кръгозора ни" - това казал за него приятелят му Жан Кокто след смъртта му на 25 ноември 1959 г.

    Актьорът, добре известен на по-старото поколение българи с ролите си в "Червено и черно" и "Пармският манастир", починал малко преди да навърши 37 години. На възрастта, в която смъртта е покосила и Пушкин, и Аполинер. И също като тях той получавал много възхита и много отрицание. Враговете не можели да му простят таланта, а псевдоприятелите го обсаждали с непрекъснати молби за помощ. Но въпреки изключителната си слава, Жерар Филип нито за миг не загубил това, което смятал за най-важно в човешкия характер - естествеността и добрината.

   Действително се изисква много голямо усилие, за да намериш сред плеядата звезди поне една, която да не се е главозамаяла. Жерар Филип бил сред изключенията, който смятал известността за досадно бреме, която само затруднявала дните му. Актьорът, който на екрана изиграл десетки роли на прелъстители, бил влюбен цял живот само в една жена - собствената си съпруга. Единствено на нея той споделял спомени за пътя си към славата, които тя разкрива в биографичната си книга за него след смъртта му. Жерар Филип бил от малкото деца, чийто родители не го задушавали с прекомерни амбиции

   Той самият от малък имал желание да стане актьор и затова се явил на прослушване при известния режисьор Марк Алегре. "Помолих момчето да почне с монолога на младия мъж от "Етиен" на Жак Дювал - сподели той по-късно. - Това е нарочно създадена клопка, при която всички начинаещи актьори разкриват недостатъците и неувереността си. Бях убеден, че Жерар е един от многото младежи, които повече искат, отколкото могат. Но се оказа обратното - той бе един от малкото, чийто талант бе извън всякакво съмнение." Така едва на 20 години Жерар Филип дебютирал на сцената, като още в началото му давали роли на възрастни мъже. Той успял да се въплъти в тях със зрелост и самообладание, необичайни за възрастта му. Княз Мишкин от "Идиот" на Достоевски и Фауст от драмата на Гьоте са само малка част от неговите роли. Всъщност до края на живота му сцената е единственото място, което било способно да го откъсне от снимките на филмовите адаптации. Бил убеден, че истинското изкуство е в театъра, а киното е само негов заместител. Но именно екранизациите превърнали името му в легенда. Първата му роля била в "Малките от кея на цветята" през 1943 г., а големият му успех дошъл с "Дявол в плътта" на режисьора Клод Отан-Лара. Ролите на Фабрицио дел Донго от "Пармският манастир" и на Жулиен Сорел от "Червено и черно" го направили звезда с международна известност. Вниманието към него било толкова натрапчиво, че той с голямо усилие успявал да се уедини със съпругата си Никол-Ан Фуркад. Никой не можел да повярва, че въпреки настървените тълпи от почитателки той предпочитал единствено нея. След снимките на "Фанфан лалето" медиите го обвинявали във връзка с екранната му партньорка Джина Лолобриджида. Разплитали се техни евентуални срещи, които в действителност никога не са се състояли. За да избяга от зловредните слухове, а и за да си почине от непрекъснатите снимки, Жерар Филип решил да си купи малък чифлик в Южна Франция.

   Само година след това обаче той починал от рак, няколко дни преди да навърши 37 години. Но дори и след смъртта му името му станало причина за скандали. Един парижки вестник наддавал пари, за да получи снимка от смъртния му одър. Друг - за да научи пикантни подробности от миналото му, каквито всъщност нямало. Разгоряла се злостна полемика срещу него, като се изтъквал фактът, че бил комунист. В действителност Жерар Филип никога не бил членувал в каквато и да било партия, а само

симпатизирал на левите идеи. Той бил и сред малцината интелектуалци, престрашили се публично да изявят позициите си. Затова колегите му го избрали за председател на актьорския синдикат, а по-късно той подписал Стокхолмския призив за забрана на атомната бомба. За да изчисти паметта му от интригите, писателят Франсоа Мориак заявил: "Всичко, в което го обвиняват, само доказва, че е имал усет към болката на хората и че не е позволил славата да замъгли състрадателността му към тях."

   Днес от тези медийни нападки не е останало нищо. Жерар Филип се помни единствено с блестящите си роли.

С Мария Феликс в кадър от филма на Луис Бунюел „Треска в Ел Пао" (1959)

 

Категория: СВЕТОВНО ИЗКУСТВО | Добавил: администратор (16.01.2011)
Прочетено: 1375 | Коментари: 1 | Рейтинг: 5.0/1
Всичко коментари: 1
0
1 pepa   [Материал]
Бях много млада, когато той играеше, но го помня и досега.

Материали могат да се добавят само след регистриранция
[ Регистрация | Вход ]